Патрик Ротфус Хроника на кралския убиец 2 Страхът на мъдреца 1 - Unknown

От месингова скоба за факла, окачена на стената, висеше чувал от зебло. Аури бръкна в него и извади тежка затапена бутилка като онези, в които някога е имало бредонска бира.

— Изчезват за час или за минута. — Тя ми подаде бутилката. — Понякога за цели дни. От време на време изобщо не се връщат. — Извади още една бутилка от чувала. — Най-добре е да пуснеш поне четири наведнъж. Така от гледна точка на статистиката би трябвало винаги да имаш две, които се движат наоколо.

Кимнах, издърпах нишка зебло от опърпания чувал и я намазах с кръвта, която покриваше ръката ми. Махнах тапата на една от бутилките и пуснах нишката вътре.

— И косъм също — подкани ме Аури.

Откъснах няколко косъма от главата си и ги мушнах в бутилката. След това я затапих добре и я пуснах да плава. Тя се носеше по водата и правеше хаотични кръгове.

Аури ми подаде друга бутилка и ние повторихме процедурата. Когато и четвъртата бутилка се понесе по въртящата се вода, приятелката ми кимна и енергично изтупа ръцете си от прахта.

— Готово — заяви тя с огромно задоволство. — Така е добре. Сега сме в безопасност.

* * *

Часове по-късно измит, превързан и вече не толкова гол се отправих към стаята на Уилем в Мюз. Тази нощ и още много последващи нощи Уил и Сим се редуваха да ме наблюдават, докато спя, и ме пазеха със своите Алари. Те бяха най-добрите приятели, които човек може да има. Приятели, на каквито всеки се надява, но никой не заслужава, най-малко пък аз самият.

> 25.

> Незаконно разбиране

Въпреки мнението на Уил и Сим не можех да повярвам, че Деви е отговорна за „злонамерената постъпка“ срещу мен. Макар да ми бе болезнено ясно, че не знам почти нищо за жените, тя винаги се бе държала приятелски с мен. Понякога дори беше мила.

Вярно е, че имаше зловеща репутация, но аз самият знаех много добре как няколко слуха могат да се превърнат в напълно приказни истории.

Мислех, че е много по-вероятно моят непознат нападател да е някой озлобен студент, който се възмущава от бързия ми напредък в Арканум. Повечето студенти учеха години, преди да станат ре'лари, а аз бях успял за по-малко от три семестъра. Можеше дори да е просто някой, който мрази Едема Рух. Нямаше да е първият път, в който страдам заради рода си.

Всъщност нямаше особено значение кой е отговорен за нападенията. Онова, от което се нуждаех, бе да намеря начин да ги спра. Не можех да очаквам Уил и Сим да ме пазят през остатъка от живота ми.

Имах нужда от по-дългосрочно решение. Трябваше ми грам.

Грамът е хитроумно изобретение, създадено за решаването на точно такъв проблем. Той е своеобразна симпатична броня, която възпира обвързването срещу тялото ти. Нямах представа как работи, но знаех, че съществува. И знаех откъде да разбера как да го направя.

* * *

Килвин вдигна поглед, докато приближавах кабинета му. С облекчение забелязах, че стъкларската му пещ е студена и тъмна.

— Надявам се, че си добре, _ре'лар_ Квоте? — попита той, без да става от работната си маса.

В едната си ръка държеше голяма стъклена полусфера, а в другата — диамантено острие.

— Добре съм, магистър Килвин — излъгах аз.

— Обмисли ли следващия си проект? — попита той. — Дойде ли ти наум някоя хитроумна фантазия?

— Всъщност търсих схема на грам, магистър Килвин, но не успях да намеря никъде в хранилищата или в справочниците.

— И защо ти трябва грам, ре'лар Квоте? — изгледа ме любопитно Килвин. — Това желание показва, че нямаш особена вяра в събратята си арканисти.

Не бях сигурен дали се шегува, или не, затова реших да пристъпя направо към въпроса:

— В „симпатия за експерти“ учихме за подхлъзването. Чудех се дали, щом като грамът действа срещу външното привличане…

Килвин се засмя тихо.

— Дал е решил да ви поуплаши. Това е добре. И да, прав си — един грам би те защитил срещу подхлъзване… — тъмните му, сийлдишки очи ме изгледаха сериозно — до известна степен. Все пак ми се струва, че умният студент просто ще си учи уроците и ще избегне подхлъзването, като е внимателен и предпазлив.

— Това и възнамерявам да направя, магистър Килвин — съгласих се аз. — Но все пак ми се вижда полезно да имаш грам.

— Вярно е — призна Килвин и кимна с косматата си глава. — Но заради ремонтите и изпълнението на есенните поръчки не ни достигат хора. — Той махна с ръка към прозореца, гледащ към работилницата. — Не мога да заделя никакви работници за направата на нещо такова. А дори и да можех, остава въпросът с разходите. Работата е деликатна, а за инкрустацията е нужно злато.

— Бих предпочел да го направя сам, магистър Килвин.

— Има причина схемата да не фигурира в справочниците — поклати глава Килвин. — Не си напреднал достатъчно, за да направиш сам грам. Човек трябва много да внимава, когато си играе със сигалдрия и собствената си кръв.

Отворих уста да отвърна, но той ме прекъсна:

— И което е по-важно, сигалдрията, необходима за такова пособие, се поверява само на онези, които са станали ел'тхе. Възможността за злоупотреба с руните за кръв и кости е твърде голяма.

Тонът му ми даде да разбера, че няма да спечеля нищо, ако започна да споря с него, затова свих рамене, сякаш не ме е грижа особено.

— Няма значение, магистър Килвин. Имам други проекти, които да ми запълнят времето.

— Сигурен съм, че е така, ре'лар Квоте — широко се усмихна Килвин. — Очаквам с нетърпение да видя какво ще направиш за мен.

Внезапно ми хрумна една мисъл.

— Мога ли да ползвам за тази цел една от уединените стаи, магистър Килвин? Бих предпочел да не ми надничат през рамото, докато работя.

При тези думи Килвин повдигна вежди.

— Сега вече съм двойно по-любопитен. — Той остави стъклената полусфера, изправи се и отвори едно чекмедже на бюрото си. — Някоя от стаите на първия етаж ще ти свърши ли работа? Или има вероятност нещо да експлодира? Ако е така, ще ти дам една на третия етаж. Там е по-студено, но покривът е подходящ за такива случаи.

Погледнах го за момент, опитвайки се да реша дали се шегува.

— Стая на първия етаж ще свърши работа, магистър Килвин. Но ще имам нужда от топилня и малко повечко пространство, за да мога да дишам.

Килвин промърмори нещо на себе си и извади един ключ.

— Колко ще дишаш? Стая двадесет и седем е петдесет квадратни метра.

— Би трябвало да е предостатъчно — уверих го аз. — Вероятно ще имам нужда и от разрешително да взема благородни метали от Ателието.

При тези думи Килвин се ухили и ми подаде ключа.

— Ще се погрижа за това, ре'лар Квоте. Очаквам с нетърпение да видя какво ще направиш за мен.

* * *

Разкритието, че схемата, която ми трябваше, е за ограничено ползване, беше много неприятно. Но винаги има други начини да намериш определена информация и са налице хора, които знаят повече, отколкото би трябвало.

Например не се съмнявах, че Манет е наясно как се прави грам. Всеки знаеше, че той само формално се води още е'лир. Но нямаше начин да го накарам да сподели тази информация с мен против волята на Килвин. Университетът беше дом на Манет от трийсет години и той вероятно бе единственият студент, който се страхуваше повече от изключване от мен самия.

Това означаваше, че възможностите ми са ограничени. Като изключим дългото ровене в Архива, не можех да се сетя за какъвто и да е друг начин сам да открия схема. И така, след като няколко минути си блъсках главата за някаква по-добра възможност, накрая се отправих към „Бала и ечемик“.

„Бала и ечемик“ беше една от кръчмите с по-лоша слава от тази страна на реката. Ако трябва да сме точни, „При Анкер“ не беше долнопробно заведение, а просто непретенциозно. Беше чисто, макар и да не миришеше на цветя, и храната беше евтина, без да е безвкусна. Хората посещаваха „При Анкер“, за да ядат, да пият, да слушат музика и понякога да се посбият.

„Балата“ беше няколко стъпала по-надолу в класацията. Беше мърлява, музиката не беше на особено високо ниво и някои от посетителите често се забавляваха, като участваха в сбивания.

Имайте предвид, че „Балата“ не беше толкова лоша, колкото голяма част от местата в Тарбеан. Но беше най-лошата кръчма, която човек можеше да намери толкова близо до Университета. И макар да беше долнопробна, подът й беше дървен, а прозорците бяха със стъкла. Ако човек се напиеше и се събудеше без кесия, можеше да е доволен, че не са му прерязали гърлото и не са му откраднали и ботушите.

Тъй като още беше рано, имаше едва шепа хора, разпръснати тук-там из общата стая. Видях със задоволство, че Слийт седеше отзад. В действителност не се бях срещал с него, но знаех кой е. Бях чувал някои истории.

Слийт беше един от онези редки и незаменими хора, които имат дарбата да уреждат разни неща. Според слуховете той е бил студент през последните десет години с известни прекъсвания.

В момента разговаряше с един мъж, който изглеждаше нервен, и май беше по-добре да не го прекъсвам. Затова купих две малки бири и се престорих, че пия от едната, докато чаках.