Патрик Ротфус Хроника на кралския убиец 2 Страхът на мъдреца 1 - Unknown

— Базил — обърнах се към него аз, — мислех, че миналия семестър стана е'лир. Какво правиш в Ателието?

— Килвин ме хвана да добавям вода в киселината. — Той леко се изчерви от смущение.

— Това е в разрез с процедурата, е'лир Базил — казах аз със строг и по-нисък с една октава глас и поклатих глава. — Изобретателят трябва да е много внимателен във всичко, което прави.

Базил се ухили.

— Докарваш неговия акцент. — Той отвори регистъра. — Какво да ти дам?

— В момента не ми се занимава с нищо по-сложно от обикновена работа на парче — отвърнах аз. — Какво ще кажеш…

— Почакай — прекъсна ме Базил и погледна намръщено регистъра.

— Какво?

Той завъртя регистъра към мен и посочи.

— Срещу името ти има бележка.

Погледнах. Със странния детински почерк на Килвин бе написано следното: „Да не се дават материали или инструменти на ре'лар Квоте. Изпратете го при мен. Клвн.“

Базил ме погледна съчувствено.

— Ето ти вода в киселината — меко се пошегува той. — Да не би и ти да си забравил?

— Иска ми се да беше така — отвърнах аз, — тогава поне щях да знам какво става.

Базил неспокойно се огледа и каза с тих глас:

— Чуй ме, пак видях онова момиче.

— Какво? — глупаво примигнах срещу него аз.

— Момичето, което дойде да те търси тук — подсети ме той. — Спомняш ли си младата жена, търсеща червенокосия магьосник, който й е продал амулет?

— Тя е идвала отново? — Затворих очи и разтрих лицето си. — Само това ми липсваше сега.

Базил поклати глава.

— Не е влизала вътре — обясни той. — Поне аз не знам да го е правила. Но я видях няколко пъти отвън. Мотае се на двора. — Той махна с глава към южния изход на Рибарника.

— Каза ли на някого? — попитах аз.

Базил изглеждаше дълбоко засегнат.

— Не бих ти причинил такова нещо — отвърна той. — Но тя може да е говорила с някой друг. Наистина трябва да се отървеш от нея. Килвин ще започне да бълва змии и гущери, ако реши, че продаваш амулети.

— Не съм го правил — защитих се аз. — Нямам представа коя е тя. Как изглежда?

— Млада е — сви рамене Базил. — Не е сийлдиш. Мисля, че косата й е светла. Носи син плащ с вдигната качулка. Опитах се да поговоря с нея, но тя просто избяга.

— Чудесно, няма що — потрих челото си аз.

Базил сви рамене със съчувствие.

— Просто сметнах, че трябва да те предупредя. Ако тя влезе тук и пита за теб, ще трябва да кажа на Килвин. — Той направи извинителна физиономия. — Съжалявам, но и без това си имам достатъчно неприятности.

— Разбирам — отвърнах аз. — Благодаря за предупреждението.

* * *

Когато влязох в работилницата, веднага ми направи впечатление странното качество на светлината в залата. Първото нещо, което сторих, бе да погледна дали Килвин не е добавил нова лампа към внушителния брой стъклени сфери, висящи между покривните греди. Надявах се промяната на светлината да се дължи на нова лампа. Настроението на Килвин неизменно ставаше отвратително, когато някоя от лампите му внезапно угаснеше.

Докато оглеждах покривните греди, не видях нито една угаснала лампа. Отне ми доста време да осъзная, че странното осветление се дължи на полегатите лъчи на естествената слънчева светлина, която проникваше през ниските прозорци по източната стена. Обикновено идвах да работя по-късно през деня.

Толкова рано сутринта работилницата беше почти зловещо тиха. Огромната зала изглеждаше празна и безжизнена само с шепа студенти, които работеха по своите проекти. Това, в комбинация със странното осветление и неочакваното ми повикване от Килвин, ме накара да се чувствам доста неспокоен, докато пресичах помещението на път за кабинета на магистъра.

Въпреки ранния час малкото огнище в ъгъла на стаята на Килвин беше добре разпалено. Когато застанах на отворената врата, почувствах вълна от топлина. Усещането беше приятно след ранния зимен студ навън. Килвин стоеше с гръб към мен и духаше с духалото в постоянен ритъм.

Почуках силно на рамката на вратата, за да привлека вниманието му.

— Магистър Килвин? Току-що се опитах да си изпиша материали от Ателието. Някакъв проблем ли има?

— Ре'лар Квоте — хвърли ми поглед Килвин. — Ей сега ще дойда. Влизай.

Пристъпих в кабинета и затворих тежката врата след себе си. Ако се бях забъркал в неприятности, предпочитах никой друг да не го чуе.

Килвин продължи да духа с духалото още дълго време. Едва когато извади дълга тръба, разбрах, че не раздухваше огнището, за да кове метал, а се занимаваше със стъкларство. Със сръчно движение той изтегли едно топче разтопено стъкло от края на тръбата и след това се зае да раздува все по-нарастващ балон от него.

След минута стъклото загуби оранжевия си блясък.

— Духалото — нареди Килвин, без да ме поглежда, и сложи тръбата обратно в гърлото на пещта.

Побързах да се подчиня и задухах с духалото в равномерен ритъм, докато стъклото не заблестя отново в оранжево. Килвин ми махна да спра, извади го и отново дълго духа в тръбата, като въртеше стъклото, докато балонът стана голям като пъпеш.

Отново го сложи в пещта и аз започнах да помпам с духалото, без да чакам да ме подканят. След като повторихме тази процедура три пъти, целият се облях в пот. Дощя ми се да не бях затварял вратата на Килвин, но не исках да оставям духалото за времето, необходимо да я отворя отново.

Килвин, изглежда, не забелязваше горещината. Стъкленият балон стана голям колкото главата ми, а след това колкото тиква. Но на петия път, когато го извади от пещта и започна да го раздува, той провисна от края на тръбата, спука се и падна на пода.

— _Кист, крайле, ен Коте_ — гневно изруга той и хвърли металната тръба, която остро иззвъня върху каменния под. — _Краемет бреветан Аерин!_

Сподавих внезапното си желание да се засмея. Моят сиару не беше много добър, но бях почти сигурен, че Килвин каза: „Лайна в брадата на бога!“

Подобният на мечка магистър дълго стоя с поглед, насочен към строшеното стъкло на пода. След това изпусна дълга и ядосана въздишка през носа си, свали очилата си и обърна поглед към мен.

— Три комплекта синхронизирани звънци, месинг — започна той без предисловие. — Един кран със стяга, желязо. Четири комина, желязо. Шест сифона, калай. Двайсет и два прозореца от двойно подсилено стъкло и различни други неща, изработени на парче.

Това беше списъкът на цялата работа, която бях свършил този семестър в Рибарника. Просто неща, които можех да направя и да продам на Ателието за бърза печалба.

— Доставя ли ти удоволствие тази работа, ре'лар Квоте? — погледна ме Килвин с тъмните си очи.

— Тези проекти са доста лесни, магистър Килвин — признах аз.

— Сега си ре'лар — каза той с глас, натежал от упрек. — Задоволяваш ли се да вървиш по най-лесния път и да правиш играчки за богатите безделници? На това ли искаш да посветиш времето си в Рибарника? На лесна за изпълнение работа?

Усетих капчици пот в косата си, които започнаха да се стичат по гърба ми.

— Малко се притеснявам да се захвана с нещо свое — оправдах се аз. — Не одобрихте модификациите, които направих в ръчната си лампа.

— Това са думи на страхливец — отсече Килвин. — Нима щом те смъмрят веднъж, вече не смееш да опитваш отново? — Той ме погледна. — Питам те отново, звънци и отливки — харесва ли ти тази работа, ре'лар Квоте?

— Харесва ми мисълта да си платя таксата за обучение за следващия семестър, магистър Килвин. — Потта се стичаше по лицето ми, опитах се да я забърша с ръкава си, но ризата ми вече бе подгизнала.

Хвърлих поглед към вратата на кабинета на Килвин.

— А самата работа? — подкани ме магистърът.

Тъмната кожа на челото му бе покрита с капчици пот, но като изключим това, явно горещината не го притесняваше.

— Истината ли искате, магистър Килвин? — попитах аз и се почувствах леко замаян.

— Ценя истината във всичко, ре'лар Квоте. — Той изглеждаше леко обиден.

— Истината е, че миналата година направих осем палубни фенера, магистър Килвин. Ако трябва да направя още един, предполагам, че може и да пукна от скука.

Килвин изпухтя с някакво подобие на смях и ми се усмихна широко.

— Добре. Така трябва да се чувства един ре'лар. — Той ме посочи с дебелия си пръст. — Умен си и имаш сръчни ръце. Очаквам от теб велики дела, а не скучна, робска работа. Направи нещо изобретателно и то ще ти докара повече пари от един фенер. И със сигурност повече от работата на парче. Нея я остави на е'лирите. — Той махна презрително към прозореца, който гледаше към работилницата.

— Ще се постарая, магистър Килвин — обещах аз, като гласът ми прозвуча далечно и слабо в собствените ми уши. — Имате ли против да отворя вратата, за да влезе малко свеж въздух?

Килвин изсумтя в знак на съгласие и аз направих крачка към вратата. Но краката не ме държаха и ми се виеше свят. Олюлях се и едва не се строполих с главата напред върху пода, но успях да се хвана за ръба на тезгяха и вместо това паднах на колене.