Патрик Ротфус Хроника на кралския убиец 2 Страхът на мъдреца 1 - Unknown

Уил сведе поглед към масата.

— _Краем_ — рече той. — Има логика. Той би заподозрял, че може да наемеш крадец, но не и че сам ще се вмъкнеш в апартамента му. Никога не би му минало подобно нещо през ума.

— Най-вероятно се опитва да намери човека, който се е вмъкнал в стаите му — кимнах аз. — Или пък просто иска да се наслади на малко, лесно отмъщение. Това обяснява защо нападенията стават все по-силни. Сигурно мисли, че крадецът е избягал към Имре или Тарбеан.

— Трябва да отидем при магистрите с тези сведения — предложи Симон. — Могат да претърсят стаите му още тази нощ. Ще бъде изключен и бит с камшик. — На лицето му се появи широка и злостна усмивка. — Бога ми, бих платил десет таланта, за да държа камшика.

Изкикотих се на кръвожадния му тон. Бяха необходими доста усилия, за да накараш човек като Симон да покаже лошата си страна.

— Не можем да го направим, Сим.

— Не говориш сериозно — невярващо ме изгледа той. — Не можем да му позволим да се измъкне с нещо такова.

— На първо място ще ме изключат за влизане с взлом в стаите му и ще ме обвинят в „неподобаващо поведение“.

— За това няма да те изключат — успокои ме Сим, но в гласа му липсваше увереност.

— Не искам да рискувам — признах аз. — Хеме ме мрази. Брандеур следва примера на Хеме. Все още съм в немилост и при Лорен.

— Чудя се как имаш сили да се усмихваш — промърмори Уилем.

— Това са три гласа срещу мен още в самото начало.

— Мисля, че не вярваш достатъчно на Лорен — отбеляза Уилем. — Но си прав. Ще те изключат. Ако не за друго, то за да изгладят нещата с барон Джакис.

— Наистина ли мислиш така? — Сим погледна Уилем.

Уил кимна.

— Възможно е дори да не изключат Амброуз — мрачно рече гой. — Той е любимецът на Хеме и магистрите знаят какви неприятности може да създаде на Университета баща му. — Уил изсумтя. — Помислете само какви неприятности ще създава Амброуз, когато наследи баща си. — Той сведе поглед и поклати глава. — Този път съм съгласен с Квоте, Сим.

Симон изпусна дълга и уморена въздишка.

— Чудесно, няма що — каза той и ме погледна с присвити очи. — Още от самото начало ти казах да оставиш Амброуз на мира. Да се скараш с него е като да влезеш в капан за мечки.

— Капан за мечки ли? — замислено попитах аз.

Той кимна решително.

— Кракът ти влиза лесно в него, но след това не можеш да се измъкнеш.

— Капан за мечки — повторих аз. — Точно от това имам нужда.

Уилем мрачно се изкикоти.

— Говоря сериозно — уверих го аз. — Къде мога да намеря капан за мечки?

Уил и Сим ме изгледаха странно и аз реших да не насилвам късмета си.

— Просто се шегувам — излъгах аз, тъй като не исках да усложнявам допълнително нещата.

И сам можех да си намеря капан.

— Трябва да сме сигурни, че е Амброуз — отбеляза Уилем.

Кимнах.

— Ако се е заключил в стаите си следващия път, когато бъда нападнат, това би трябвало да е достатъчно доказателство.

Разговорът замря и няколко минути се хранехме мълчаливо, всеки от нас потънал в собствените си мисли.

— Добре — рече Симон, който, изглежда, бе стигнал до някакво заключение. — Значи нищо не се е променило. Все още имаш нужда от грам. Нали така? — Той погледна към Уил, който кимна, и след това погледът му се върна отново на мен. — Сега побързай с добрата новина, преди да съм се самоубил.

Усмихнах се.

— Фела се съгласи да ми помогне да претърся Архива за схемата — рекох аз и махнах с ръка към тях. — Ако вие двамата се присъедините към нас, това ще означава дълги, изтощителни часове в близост до най-красивата жена от тази страна на река Ометхи.

— Може и да успея да отделя малко време — небрежно подхвърли Уилем.

Симон се ухили.

* * *

Така започна нашето търсене в Архива.

За мое учудване в началото беше забавно, почти като игра. Четиримата се разпръсвахме в различни части на Архива, след това се връщахме и заедно преглеждахме книгите. Прекарвахме часове в разговори и шеги и се наслаждавахме на предизвикателството и на взаимната си компания.

Но когато часовете се превърнаха в дни на безплодно търсене, първоначалната възбуда отмина, оставяйки след себе си само мрачна решителност. Уил и Сим продължаваха да ме пазят през нощта, като ме защитаваха със своя Алар. Нощ след нощ те не си доспиваха и станаха начумерени и раздразнителни. Сведох съня си до пет часа на вечер, за да ги облекча.

При нормални обстоятелства пет часа биха били напълно достатъчни за мен, но аз все още се възстановях от раните си. Което беше по-важното — трябваше постоянно да поддържам Алара си в готовност, за да съм в безопасност. Беше изтощаващо за ума.

На третия ден от нашето търсене започнах да клюмам, докато учех по металургия. Задрямах за не повече от половин минута, преди главата ми да увисне и да се събудя стреснато. Но след това леденият страх ме преследваше през остатъка от деня. Ако Амброуз ме бе нападнал в този момент? Можеше да съм вече мъртъв.

Така че, макар да не можех да си го позволя, започнах да бъркам във все по-изтъняващата си кесия, за да купувам кафе. Много от странноприемниците и кафенетата близо до Университета се грижеха да задоволяват вкусовете на благородниците, затова то се намираше лесно. Нахлрутът щеше да е по-евтин, но не исках да рискувам заради по-острите му странични ефекти.

В промеждутъците между търсенията се заехме да потвърдим подозрението ми, че Амброуз е отговорен за нападенията. В това поне имахме късмет. Уил проследи как Амброуз се връща в стаята си след лекцията по реторика и по същото време аз трябваше да се справям с измръзване от обвързване. Фела пък го видя да се прибира в стаите си след късен обяд и четвърт час по-късно се облях в пот, след като по гърба и ръцете ми премина вълна от топлина.

По-късно тази вечер го наблюдавах как се връща в апартамента си в „Златното пони“, след като свърши смяната му в Архива. Не след дълго усетих слаб натиск върху раменете си, което ми подсказа, че той се опитва да ме прободе. Болката в раменете бе последвана от няколко мушкания в една по-интимна част.

Уил и Сим се съгласиха, че това не може да е съвпадение Амброуз беше човекът. Най-хубавото от всичко бе, че така разбрахме, че каквото и да използва срещу мен, той го държи някъде в стаите си.

> 28.

> Разпалване

Нападенията не бяха особено чести, но се случваха внезапно.

На петия ден, след като започнахме търсенето на схемата, Амброуз вероятно е бил особено озлобен или отегчен, защото имаше цели осем — едно, докато се събуждах в стаята на Уилем, две по време на обеда, две, докато имах физиогномия в Медика, и след това още три, бързо едно след друго, докато се занимавах със студено коване на желязо в Рибарника.

На следващия ден нямаше никакви атаки. Донякъде това беше по-лошо — часове на неприятно очакване нещо да се случи.

И така, научих се да поддържам Алара си твърд като желязо, докато ядях и се къпех, докато посещавах часовете и разговарях с преподавателите и приятелите си. Поддържах го дори когато се дуелирах по време на заниманията със „симпатия за експерти“. На седмия ден от нашето търсене това разсейване и общото ми изтощение доведоха до първото ми поражение от двама от състудентите ми, с което приключи съвършената ми поредица от дуели без загуба.

Бих могъл да ви кажа, че бях твърде уморен, за да ме е грижа, но това няма да е съвсем вярно.

* * *

На деветия ден от нашето търсене Уилем, Симон и аз преглеждахме книгите в леговището ни за четене, когато вратата се отвори и вътре се вмъкна Фела. Тя носеше само една книга вместо обичайната купчина. Беше задъхана.

— Намерих я — каза тя със светнали очи и с глас, който бе толкова развълнуван, че звучеше почти ожесточено. — Намерих копие.

Тя ни показа книгата, така че да видим златния лист отстрани на дебелата й кожена корица — „Фачи-Моен ве Скривани“.

Бяхме разбрали за „Скривани“ още в началото на търсенето ни. Това беше обширна сбирка от схеми на отдавна мъртвия изобретател на име Суртхур. Дванайсет дебели тома с подробни диаграми и описания.

Когато открихме показалеца, помислихме, че сме почти в края на своето търсене, тъй като в него имаше „Диаграми, описващи направата на удивителен пет-грам, доказал се като най-полезен за защитата от «злонамерена симпатия»“. Намираха се в девети том, на страница осемдесет и втора.

Намерихме осем версии на „Скривани“ в Архива, но така и не открихме целия комплект. Седми, девети и единайсети том липсваха, без съмнение прибрани в личната библиотека на Килвин.

Бяхме търсили цели два дни, преди накрая да се откажем от идеята да открием „Скривани“. Но сега Фела я беше намерила — не просто част от нея, а цялата.

— Правилният том ли е? — попита Симон със смесица от вълнение и недоверие в гласа.

Фела бавно свали ръката си от долната част на корицата и ни показа изписаната със златно цифра _„9“_.