Патрик Ротфус Хроника на кралския убиец 2 Страхът на мъдреца 1 - Unknown

Очите на Дена леко се разшириха и макар да не остана с отворена уста, тя си пое дълбоко въздух през носа. Едва тогава ми дойде наум, че вероятно никога преди не е виждала подобно нещо. Заради предметите, които изучавах, беше много лесно да забравя, че някой може да живее само на километри разстояние от Университета, без някога да се е сблъсквал дори с най-елементарна симпатия.

За нейна чест Дена бързо се съвзе от изненадата. С известно колебание тя се протегна и докосна единия от драбовете.

— Значи така е работило звънчето в стаята ми — замислено каза тя.

Кимнах в отговор.

Уил плъзна своя драб по масата и Дена го вдигна. Другият драб също се вдигна над масата, люлеейки се във въздуха.

— Тежък е — отбеляза тя, след което кимна сякаш на себе си. — Така е, защото е като скрипец. Вдигам и двата едновременно.

— Топлината, светлината и движението са просто енергия — обясних аз. — Не можем да създаваме енергия или да я накараме да изчезне. Но симпатията ни позволява да я преместваме и да я променяме от един вид в друг.

Тя постави драба обратно върху масата и другият го последва.

— И каква е ползата от това?

Уил изсумтя леко развеселено.

— Водното колело полезно ли е? — попита той. — Или пък вятърната мелница?

Бръкнах в джоба на плаща си.

— Някога виждала ли си симпатична лампа? — попитах я аз.

Тя кимна.

Плъзнах по масата към нея ръчната си лампа.

— Те работят на същия принцип. Използват малко топлина, която превръщат в светлина. Преобразуват един вид енергия в друг — обясних.

— Както го прави сарафът — добави Уил.

— Откъде взема топлината? — Дена въртеше любопитно лампата в ръцете си.

— Самият метал съдържа топлина — казах аз. — Ако я оставиш включена, накрая ще усетиш как металът изстива. Ако стане твърде студен, няма да работи. Тази сам съм я правил, така че е доста ефективна. Дори топлината от ръката ти трябва да е достатъчна, за да продължи да работи.

Дена щракна ключа и от лампата блесна дъга от мътна червеникава светлина.

— Разбирам връзката между топлината и светлината — замислено каза тя. — Слънцето е ярко и топло. Същото е и със свещта. — Тя се намръщи. — Но движението няма общо с това. Огънят не би могъл да бутне нещо.

— Помисли си за триенето — намеси се Сим. — Когато триеш нещо, то се затопля. — Той го демонстрира, като енергично потри ръка в панталоните си. — Ето така.

Продължи ентусиазирано да търка бедрото си, без да осъзнава, че тъй като го прави под масата, движението му изглежда крайно неприлично.

— Всичко е просто енергия. Ако продължиш да го правиш, ще усетиш как се загряваш — рече.

Дена някак си успя да запази сериозно изражение, но Уилем избухна в смях и скри лицето си с ръка, сякаш засрамен, че седи на една маса със Сим.

Симон замръзна и се изчерви от смущение.

— Примерът е добър — притекох му се на помощ аз. — Когато пипнеш главината на колелото на някоя каруца, то е топло. Обратното, симпатистът може да накара енергията да се превърне от топлина в движение — посочих лампата — или от топлина в светлина.

— Чудесно — заяви Дена, — вие сте сарафи, които работят с енергия. Но как го правите?

— Има специален начин на мислене, наречен Алар — обясни Уилем. — Вярваш толкова силно в нещо, че то се случва. — Той вдигна единия драб и другият го последва. — Вярвам, че тези два драба са свързани и те наистина са. — Внезапно вторият драб падна и издрънча върху масата. — Ако престана да вярвам, това спира да е така.

Дена вдигна драба.

— Значи това е нещо като вярата? — попита тя скептично.

— По-скоро като сила на волята — отвърна Сим.

— Защо тогава не го наричате сила на волята? — вирна глава тя.

— Алар звучи по-добре — обясни Уилем.

Кимнах.

— Ако нямахме наименования за различните неща, които да звучат впечатляващо, никой нямаше да ни приема на сериозно.

Дена кимна одобрително и ъгълчетата на очарователните й устни се извиха в усмивка.

— И това е всичко? Енергия и сила на волята? — попита тя.

— И симпатична връзка — отвърнах аз. — Аналогията на Уил с водното колело е добра. Връзката е като тръба, водеща до водното колело. Лошата връзка е като тръба, пълна с дупки.

— Какво прави връзката добра? — поинтересува се Дена.

— Колкото повече си приличат два предмета, толкова по-силна е връзката. Както например в този случай. — Отсипах два-три сантиметра от светлото вино в чашата си, потопих пръста си в него и продължих: — Ето идеална връзка към виното — капка от самото вино.

Изправих се и отидох до близката камина. Прошепнах обвързване и оставих една капка да падне от пръста ми върху нагорещената метална подпора, която поддържаше горящите цепеници.

Седнах отново на мястото си точно когато виното в чашата ми започна да изпуска пара и след това закипя.

— А това — зловещо отбеляза Уилем — е причината никога да не позволяваш на симпатист да получи капка от кръвта ти.

Дена погледна Уилем, след това погледът й се върна на чашата и лицето й пребледня.

— Черни ръце, Уил! — възкликна Симон ужасено. — Как можеш да кажеш нещо такова?! — Той погледна към Дена. — Никой симпатист не би направил подобно нещо — убедено заяви той. — Това се нарича „злонамерена постъпка“ и ние не правим така. Никога.

— Ако никой никога не го прави, защо тогава има наименование за такава постъпка? — Дена успя да се усмихне, макар усмивката й да беше леко напрегната.

— Правено е преди — отвърнах аз, — но вече не се прави. Не и през последните сто години.

Освободих обвързването и виното спря да кипи. Дена се протегна и докосна близката бутилка.

— Защо това вино също не кипна? — попита озадачено тя. — То е същото.

— Заради Алара — потупах слепоочието си аз. — Съзнанието ми осигурява фокусирането и посоката.

— Ако това е добра връзка, каква е лошата? — попита тя.

— Ето, нека ти покажа. — Извадих кесията си, защото предположих, че след коментара на Уилем монетите ще й се сторят по-малко обезпокоителни. — Сим, имаш ли твърдо пени?

Оказа се, че има, и аз подредих две редици от монети върху масата пред Дена. Посочих два железни драба и промърморих обвързване.

— Вдигни един от тях — подканих я аз.

Тя вдигна единия драб и вторият го последва.

— А сега този. — Посочих втората двойка — един драб и единствения ми останал сребърен талант.

Дена взе втория драб и талантът го последва във въздуха. Тя започна да повдига и да сваля и двете си ръце, сякаш бяха блюдата на някаква везна.

— Вторият е по-тежък.

— Металите са различни — кимнах аз. — Те са по-малко подобни, затова трябва да вложиш повече енергия.

Посочих драба и сребърното пени и прошепнах трето обвързване.

Дена сложи първите два драба в лявата си ръка, а третия — в дясната. Сребърното пени се вдигна във въздуха.

— А този е още по-тежък, защото формата _и_ металът са различни.

— Точно така — потвърдих аз.

Посочих четвъртата и последна двойка — един драб и парче тебешир.

Дена едва мушна пръстите си под драба, за да го повдигне.

— По-тежък е от всички останали, взети заедно! — възкликна тя. — Сигурно тежи поне килограм и половина!

— Желязо към тебешир е много лоша връзка — намеси се Уилем. — Прехвърлянето е лошо.

— Но вие казахте, че енергията не може да бъде създавана или разрушавана — възрази Дена. — Щом трябва да положа усилия, за да вдигна това малко парче тебешир, къде отива цялата тази допълнителна енергия?

— Умна е — изкикоти се Уилем. — Много умна. Мина една година, преди да се сетя да задам този въпрос. — Той погледна Дена възхитено. — Част от енергията се губи във въздуха. — Махна с ръка. — Друга част отива в самите предмети и в тялото на симпатиста, който контролира връзката. — Той се намръщи. — Това може да стане упасно.

— Опасно — меко го поправи Симон.

— Значи в момента вярваш, че всички тези драбове са свързани с всички тези други неща? — погледна ме Дена.

Кимнах в отговор.

Тя размърда ръцете си встрани. Монетите и тебеширът се залюляха във въздуха.

— Това не е ли… трудно?

— Така е — потвърди Уилем, — но нашият Квоте си пада малко фукльо.

— Точно затова бях толкова мълчалив — каза Сим. — Не знаех, че ще успееш да удържиш четири обвързвания едновременно. Това е невероятно впечатляващо.

— Ако е необходимо, мога да се справя и с пет — рекох аз. — Но това е границата на възможностите ми.

— Още нещо — усмихна се Сим на Дена. — Гледай сега! — Той посочи към висящото във въздуха парче тебешир.

Нищо не се случи.

— Хайде де — оплака се Сим, — опитвам се да й покажа нещо.

— Покажи й го тогава — самодоволно отвърнах аз и се облегнах на стола си.

Сим пое дълбоко дъх и се вторачи в парчето тебешир. То потрепери.

Уил се наведе към Дена и обясни:

— Един симпатист може да противопостави своя Алар на Алара на друг. Всичко се свежда до това да вярваш непоколебимо, че драбът и сребърното пени изобщо не са едно и също.