Матю Райли Летящ старт - Unknown

Но най-важното и може би най-тъжното за Джейсън беше, че за първи път нямаше да се състезава с «Аргонавт».

Защото тук щеше да пилотира един чисто нов болид «Ферари Ф-3000», боядисан в цветовете на отбора «Ломбарди» — черно с жълти ивици.

В сравнение с малкия «Аргонавт» ферарито беше истински звяр: по-голямо, по-бързо, по-жестоко. Беше много по-нов модел от «Аргонавт» и имаше приблизително формата на болид, само че беше по-тесен и по-обтекаем.

Някога Джейсън си беше мечтал да кара «Ферари», но сега, когато мечтата му щеше да се сбъдне, някак си му се искаше да се състезава със своя «Аргонавт».

Обаче пропъди тази мисъл и се вторачи в ниския Ф-3000.

Той и екипът му разполагаха с четири дни, за да опитомят този звяр.

През първите два дни от седмицата до състезанието, понеделник и вторник, Джейсън се упражняваше със своя Ф-3000 под вторачените обективи на телевизионните хеликоптери и телеобективите на папараците. Тълпа журналисти винаги чакаше пред вратите на пистата на Ломбарди в покрайнините на Венеция II.

Във вторник се запозна с Пабло Ривиера, пилот №1 на отбора «Ломбарди», и той веднага му хареса. Ривиера беше на 26, колумбиец. Млад и талантлив, но още не на върха на пилотажа, колумбиецът не пестеше съветите:

— Най-добрият съвет, който мога да ти дам — каза той, — е да си легнеш рано. Тренировките ще те уморят, но работата с медиите ще те изтощи напълно. Повярвай ми. А единственото, което има значение, е да си готов в деня на състезанието.

Обаче във вторник следобед, когато Джейсън и неговият екип си тръгваха от пистата в неговата летяща лимузина, той забеляза, че тълпата представители на медиите е нараснала поне три пъти.

Направо бяха превъртели от вълнение, когато летящата лимузина стигна до изхода.

Тълпата журналисти, оператори и фотографи се хвърли върху колата и я принуди да спре: подвикваха на Джейсън въпроси още по-настойчиво отпреди.

И тогава, зад тях, видя причината.

Там, ухилен гадно, стоеше френският пилот Фабиан.

Джейсън и останалите слязоха от лимузината.

— Джейсън! — завикаха репортерите. — Джейсън!

— Джейсън! Какво отговори на поканата на Фабиан?

Джейсън сбърчи чело.

— Покана? Каква покана?

Фабиан пристъпи театрално и заговори с мазния си френски акцент.

— Дами и господа, моля! Оставете младия Джейсън на мира. За него това е нещо ново.

Тълпата драскачи се смълча.

— Джейсън — обърна се към него Фабиан с повече фамилиарност, отколкото на Джейсън му харесваше, — моят личен спонсор, пивоварната «Циркус Максимус», реши да организира показно състезание утре по залез-слънце между мен и противник, когото аз избера. Наричаме го «Предизвикателството на Фабиан».

Тълпата го гледаше в устата и слушаше внимателно всяка негова дума — и Фабиан го знаеше. Той продължи небрежно:

— Днес следобед случайно споменах в телевизионното студио, че ще ми е приятно да се състезавам срещу решителния млад пилот, за когото говорят всички. Тоест с теб. Какво ще кажеш, Джейсън? Искаш ли да се състезаваме?

Всички микрофони, камери и обективи се насочиха към Джейсън.

Светът сякаш спря да се върти.

По-късно Джейсън дори не си спомняше какви думи са излезли от устата му — обаче ги чу много ясни, когато се видя по всички телевизионни канали следобед.

— Готово — беше отговорил на предизвикателството на франсето.

Остатъкът от следобеда и вечерта прекара в разговори по телефона с Ломбарди и неговите механици и инженери.

Ломбарди не се сърдеше на Джейсън, че е приел предизвикателството. Напротив, идеята един от неговите пилоти да участва в показно състезание срещу Фабиан му харесваше.

— Джейсън, аз може да съм богат, но моят отбор в сравнение с останалите във ФЛК е на средно равнище. Със сигурност не е толкова добър, че да привлече вниманието на някой като Фабиан. Обаче ти го направи! Помисли си само каква реклама е това!

Обаче ентусиазмът му стигна само дотук.

Не пожела да изложи на опасност в показното състезание новото «Ферари Ф-3000». Това беше причината да разреши на механиците да монтират комплект чисто нови магнитни дискове «Ферари ХР-7» и супераеродинамичния опашен спойлер от Ф-3000 на «Аргонавт», за да го изравнят по скорост с реното на Фабиан.

Цяла вечер телефоните не спряха да звънят.

В апартамента на Джейсън непрекъснато влизаха и излизаха хора.

И по средата на цялата тази суматоха Джейсън влезе в спалнята си и проведе един-едничък разговор.

Циркус МаксимусРим, Италия

Сряда от седмицата преди състезанието

Стадионът, осветен в светлооранжево сияние от лъчите на залязващото слънце, досущ приличаше на прочутия римски стадион за състезания с колесници — гигантска писта с формата на овал, заграден по протежение на външната обиколка от огромни трибуни. Те бяха построени във фалшив римски стил върху плоската, спечелена от морето земя на западното италианско крайбрежие, недалеч от Рим.

Единствената разлика между съвременния и древния Циркус Максимус беше мащабът.

Всяка от двете прави беше дълга 12 километра, така че на летящия болид щяха да са нужни грубо две минути да завърши обиколката — по една минута за всяка права.

Червени неонови реклами на пивоварна «Циркус Максимус» се извисяваха над горните редове на трибуните.

Пред викащата, вълнуваща се и свиркаща тълпа, разпалвана от безплатната бира, на стартовата решетка застанаха два болида.

Фабиановото пурпурнозлатисто «Рено Трикольор VII», известно като «Марсилският ястреб».

И до него: «Аргонавт», който изглеждаше освежен под слоеве прясна синя, бяла и сребриста боя. Имаше и нещо характерно: новият заден спойлер беше в черно и жълто — цветовете на отбора на Ломбарди.

Малко преди старта Джейсън и Фабиан позираха за фотографите на пистата — съвременните колесничари, застанали до своите колесници, стиснали шлемовете си, а около тях момичета по бикини и началници от пивоварната — всички пред виещата от възторг тълпа.

Фабиан явно беше доволен от допълнителното внимание, което младият Чейсър осигуряваше на показното му състезание. Това, че то щеше да се проведе на 6 август — рождения ден на Джейсън, — беше допълнителен плюс. Медиите бяха представили Фабиан като човек, който дава на момчето най-невероятната възможност за рождения му ден.

От своя страна, докато стоеше до Фабиан и се усмихваше за камерите, Джейсън оглеждаше «Марсилският сокол» и прословутите му криле.

Колата на франсето беше оборудвана с противоречивите криле с вертикални стабилизатори, заострени като ножове — и оттам прякора «сатъри». От «Рено» твърдяха, че заточването е заради аеродинамичността. Други състезатели се оплакваха, че Фабиан ги използва, за да поврежда колите им в суматохата по време на състезание. Засега заострените криле бяха разрешени от Международната асоциация на летящите състезателни коли. Обаче всички пилоти знаеха — стой настрана от тях.

Фотосеансът свърши и Фабиан се вмъкна в кабината си.

Джейсън се втурна към бокса си, явно в тоалетната там — постъпка, която накара хората по трибуните да избухнат в смях. Новакът явно беше нервен.

След минута Джейсън излезе, вече с каска, и се качи при Бъг.

Бяха готови за единоборството.

Показното състезание беше истинска красота.

«Марсилският сокол» и «Аргонавт» се стрелнаха по правата, а въодушевената тълпа правеше мексиканска вълна, докато минаваха.

Състезанието беше двайсет обиколки и първоначално Фабиан поведе — дори от време на време правеше фигури, за да достави удоволствие на зрителите.

Джейсън упорито го следваше, като показваше станалата вече негова запазена марка решителност, и при една от Фабиановите фигури се наклони откъм вътрешната му страна и го задмина.

Очевидно изненадан, Фабиан го подгони и след една обиколка отново пое водачеството.

Обаче това беше само втората от много смени на водачеството, защото Джейсън навлезе в духа на състезанието и за изненада на всички, докато беше начело, също си позволи да прави акробатични изпълнения: смъртоносните плъзгания или странния тирбушон с претъркулване.

Тълпата виеше от възторг.

Когато състезанието наближи края си, двамата спряха номерата. «Аргонавт» се промъкна откъм вътрешната страна на «Марсилският сокол» в предпоследния завой и колите полетяха с все сили към финала.

Куршуми близнаци.

В широкия 180-градусов завой Джейсън пое по стандартната крива, докато Фабиан започна да прави широк завой, плъзгайки се по вътрешната страна с точността на хирург — смъртоносните криле на «сокола» стигнаха на сантиметри от носа на «Аргонавт». Една до друга, двете коли се стрелнаха по финалната права, като вдигаха зад себе си еднакви пясъчни вихрушки, преди заедно да пресекат линията…

Ревът на тълпата беше красноречив. Знаеха кой е спечелил. Новакът — с половин дължина на колата. Юмрукът на Джейсън се стрелна във въздуха, докато правеше почетната си обиколка. Колата на Фабиан се появи до него и французинът му предложи «пилотски поздрав» — кратко докосване по каската с дясната ръка. Беше като ръкостискане след последния сет в тениса — винаги се правеше след състезание по двойки.