Матю Райли Летящ старт - Unknown

Това беше големият миг.

Финалът.

Финал

Зонора срещу Чейсър

Финалът в Спонсорския турнир се превърна в спортна класика.

По една много проста причина: започна с катастрофа.

Със своя супербърз «Локхийд» Зейвиър поведе от старта и при първия ляв завой пресече остро пътя на Джейсън и откъсна левия преден спойлер на «Аргонавт».

Така след само една обиколка Джейсън трябваше да влезе в бокса и когато излезе за Обиколка 2, се озова на една кола дължина пред «Острие на скоростта».

Последвалата фаза преследване беше крайно безмилостна.

Точно както беше направил с Хорейшо Уонг по-рано, Зейвиър погна Джейсън.

Пилотирането му беше съвършено: истински урок по пилотиране на летяща кола, при това с хирургическа точност. С всяка обиколка Зейвиър се доближаваше малко към «Аргонавт».

Обаче там, където Уонг се беше провалил, Джейсън дори не се поколеба. Отблъскваше нападението на Зейвиър по единствения възможен начин — караше също толкова добре.

След всяка обиколка тълпата надаваше високи възгласи. След произшествието с предния спойлер никой не очакваше Джейсън да оцелее повече от няколко обиколки. От друга страна, това беше момчето, което днес беше оцеляло в преследване, продължило 9 обиколки.

Една обиколка се превърна в пет.

Фазата преследване продължаваше.

Ловуването на Зейвиър не спираше.

Девет обиколи… десет… единайсет…

Джейсън караше и решително стискаше зъби.

Зейвиър го преследваше като хрътка — обиколка след съвършена обиколка — и в един момент дори се изхитри да доближи предния си спойлер на 6 сантиметра от задницата на Джейсън… но не успя да се промъкне.

Джейсън успя да отбива атаките му в продължение на удивителните дванайсет обиколки, преди на Зонора да му се наложи да влезе в питлейна.

Джейсън така и не успя да възстанови изгубеното време заради принудителното влизане в бокса.

Резултатът беше жесток. Това означаваше, че ако продължават да се преследват от питстоп на питстоп и той винаги влиза втори, винаги ще е на обиколка след Зейвиър и винаги ще бъде преследван.

И състезанието наистина се превърна в една безкрайна фаза преследване: Джейсън не спираше да бяга, а Зейвиър го преследваше безогледно и жестоко — и винаги беше на една грешка от победата.

Дори влизането в бокса не помагаше. Сали успяваше да свърши питстопа за 8 секунди, но старшият механик на Зейвиър, Оливър Кох, беше също толкова добър.

Минаха 20 обиколки — Джейсън, изтощен и капнал, караше на ръба на безсъзнанието.

40 обиколки — на Сали не ѝ беше позволена и най-малката грешка и тя не допусна нито една.

60 обиколки — вратът на Бъг започна да се схваща от непрестанното обръщане, за да провери какво прави Зейвиър зад тях.

80 обиколки — Зейвиър продължаваше да ги следва по петите.

Не спираше да стоварва съвършените си обиколки върху Джейсън, а Джейсън нямаше какво друго да направи, освен да продължава да кара все така перфектно — подобно на механичния заек при кучешките надбягвания, който вечно е на ръка разстояние от муцуните на кучетата, но никога няма да бъде настигнат.

Когато обиколките станаха 90, зрителите се изправиха на крака. Сред учениците мнозина твърдяха, че ако надбягването между Бейкър и Чейсър е било ненавистно, то това е смъртоносно и ще продължи до последната, стотната обиколка.

Случи се в Обиколка 98.

Нещо, което никой не можеше да си представи.

Двамата пилоти влязоха в боксовете — Зейвиър първи, Джейсън след него, понеже трябваше да направи пълна обиколка, преди да успее да се прибере за това жизненоважно последно спиране.

Спря и видя, че Зейвиър е още вътре. Оливър Кох подскачаше като луд около «Острие на скоростта», а Зейвиър крещеше и размахваше юмруци.

В този миг Джейсън видя какво се е случило.

Накрайникът на маркуча с охладителна течност на Кох се беше счупил и от него пръскаше из целия бокс.

Това означаваше, че най-неочаквано «Аргонавт» и «Острие на скоростта» отново са в равностойни позиции.

Сали проведе блестящ стоп…

… точно в мига, когато Кох успя да се оправи с маркуча. Двете коли излязоха от питлейна в един и същ момент, с тази разлика, че сега «Аргонавт» беше малко по-напред от «Острие на скоростта»!

Бяха пак на пистата, но в оставащите две обиколки Джейсън имаше преднина!

Оставаше една минута гонка до финала.

Джейсън летеше напред.

Зейвиър го преследваше.

Руум! Руум!

Оставаше още една обиколка, а Джейсън продължаваше да води с половин дължина.

Тълпите скочиха на крака.

Последна обиколка.

Джейсън не откъсваше очи от пистата.

Наляво в широкия завой през града… размазани сгради прелитаха от двете му страни…

Нагоре и по надлеза…

Когато влезе в последния десен завой, видя с периферното си зрение, че носът на «Острие на скоростта» се промъква отляво, чу рева на двигателя му в ушите си.

«Острие» се изравни с него. Зейвиър не се отказваше.

Двете коли взеха последния завой една до друга.

Джейсън стискаше волана толкова здраво, че кокалчетата му бяха побелели. Стискаше и зъби. Кървясалите му очи бяха широко отворени, на крачка от сензорно претоварване.

«Острие на скоростта» продължаваше да напредва… и бавно и съвсем малко по малко да го надминава!

Джейсън направо не можеше да повярва. Не можеше да направи нищо!

И тогава осъзна.

Че Зейвиър е прекалено добър, прекалено бърз.

Състезанието се изплъзваше от ръцете на Джейсън.

Пред тях се откри финалната права и «Аргонавт» и «Острие на скоростта» се понесоха един до друг по нея и след това през лазерния лъч на финиша… и победителят — във финала — в еднодневното състезание — в целия турнир беше…

… Зейвиър.

С 0,003 секунди. С три хилядни от секундата.

Джейсън всъщност изпита облекчение.

Да, беше изгубил. Беше загубил финала — и беше горчиво разочарован — обаче също така се радваше, че този дълъг, безкраен състезателен ден най-сетне е свършил.

Почти всички 250 000 хиляди зрители останаха по местата си за церемонията по награждаването.

Хората започнаха да ръкопляскат, когато Зейвиър се качи на почетната стълбичка, за да приеме купата на победителя от директора по състезанията Колдър и Жан-Пиер Леклерк.

Единственото, което можеше да направи Джейсън, беше да стои зад стъпалото за класирания на второ място и също да пляска с ръце.

Беше стигнал толкова далеч, беше се състезавал толкова упорито, бе оцелял в четири от най-трудните сблъсъци в живота си — и беше пропуснал победата за някаква частица от секундата.

Ръкоплясканията за Зейвиър и неговия отбор постепенно замряха и тогава от високоговорителите отново се понесе гласът на говорителя:

— На второ място Кола №55, отбор «Аргонавт». Пилот: Джейсън Чейсър. Навигатор: Бъг Чейсър. Старши механик: Сали Макдъф.

С наведена от разочарование глава Джейсън скочи леко на подиума.

Онова, което се случи в този момент, го накара да замръзне.

Тълпата направо полудя.

Съвършено, абсолютно подивя.

Гръмогласният рев, с който поздравиха него, Бъг и Сали, можеше като нищо да отнесе пистата и трибуните.

Засвяткаха светкавици, засвириха вувузели, хората ръкопляскаха с високо вдигнати над главите ръце. Дори Зейвиър се смая от силата на приветствието.

Но беше истина.

Тълпата поздравяваше много по-топло и шумно пилота, класирал се на второ място, отколкото заелия първото!

Джейсън беше удивен и в първия момент не можа да разбере защо е така.

Въпреки това заедно с Бъг и Сали заеха мястото си на подиума на второто място и той, облечен в якия си нов състезателен гащеризон, колебливо помаха на тълпите.

При този жест хората полудяха още повече. Над виковете и свирките се понесе скандиране: «Джейсън! Джейсън! Джейсън!».

И тогава Джейсън видя майка им. Тя плачеше от радост. До нея баща им беше зает да прави записи и дигитални снимки за семейния албум.

В този миг Джейсън започна да разбира.

Зейвиър беше спечелил турнира и беше карал добре. Тълпата уважаваше това.

Джейсън пък беше загубил, но беше загубил с чест.

След удивителните 390 обиколки, на границата на пълното изтощение, той беше загубил с по-малко от секунда от човек, който беше разбил всеки свой противник, с когото се беше сблъскал. Тълпата уважаваше това дори повече.

Сети се нещо, което му беше казвал баща му. «Джейсън, не това как печелим ни определя, а как губим. Победителите идват и си отиват, но загубилите, които не се предават, а се борят до последно, ще намерят място в сърцата на зрителите.»

Усмихна се при тази мисъл, докато гледаше ревящата ръкопляскаща тълпа, която го поздравяваше.

Колдър даде на всички от отбора на победителите по една огромна бутилка шампанско. Принцът изстреля тапата, разклати шишето и изпрати струя пенлива течност право нагоре над стълбичката на победителите.