Матю Райли Летящ старт - Unknown

Наклони се наляво, към входа на питлейна, доволен, че вече е близо…

… и тогава се случи нещастието.

Изглежда, Етиен Труво не беше оценил нахалната маневра, с която Джейсън го бе изпреварил, и сега, когато юношата зави към питлейна, неочаквано ускори и със стряскащо грубиянска маневра с помощта на заострените си вертикални стабилизатори отряза дясното предно крило на Джейсън като с нож.

Джейсън гледаше с ужас как част от предното му крило се откъсна и падна с въртене в морето, подобно на хвърлен да подскача камък. След това с крайчеца на окото си видя Труво да изчезва в питлейна отляво.

В този миг действителността застигна нашия млад герой.

И му нанесе тежък удар.

810 км/ч е скорост, когато не бива да губиш контрол.

«Аргонавт II» изгуби контрол. Първо се наклони наляво, после се хвърли драматично надясно — докосна размагнетизиращата ивица и мощността на магнитните му дискове се срина, преди Джейсън да успее да използва дюзите със сгъстен въздух, за да се измъкне от ивицата.

«Аргонавт II» излезе от трасето, продължи надясно, над бордюра на пистата — без да успее да улучи входа към боксовете, и се стрелна в широка дъга навътре в морето; магнитните му двигатели паднаха до червено.

Наклони се надясно и продължи навътре в морето и към далечния западен хоризонт. С нов пристъп на ужас Джейсън осъзна, че след удара може да завива само надясно!

В този момент нещата се влошиха.

Колата му забави скорост. Драматично.

Заради бордюра на пистата магнитните му дискове вече бяха почти празни. Със счупено дясно предно крило «Аргонавт II» се люшкаше и се носеше навътре в открито море — и можеше да завива само надясно.

— Джейсън! — избоботи гласът на Сали. — Как сте?

— Добре сме… — отговори Джейсън през стиснати зъби. — Само сме ядосани. И мога да завивам само надясно.

— Какво значи това, по дяволите? Всичките ли френски пилоти във ФЛК са мръсни копелета?

— Спокойно, Сали. Още не сме извън играта. Ще се опитаме да се доберем до боксовете.

— Как?

— Ако можем да го направим само с десен завой — значи ще завиваме само надясно…

«Аргонавт II» описваше ужасно широк и болезнено бавен кръг, с най-малко няколко километра обиколка. Обаче кръг, който щеше да свърши при…

… входа за питлейна.

— Ще се наложи да се върнеш през размагнетизиращата ивица.

— Да се надяваме, че ще ми остане достатъчно енергия, за да стигна до бокса.

«Аргонавт II» летеше с жалките 15 км/ч — беше почти неестествено да видиш летящ болид да се движи с толкова ниска скорост.

— Бъг — викна Джейсън, — хайде да посмяташ малко. Колко време ще ни отнеме този кръг?

Бъг направи изчисленията наум за около три секунди и каза отговора на Джейсън.

— Три минути! Минути?! Проклятие… — изрева Джейсън.

Знаеше много добре, че състезанията от ФЛК се печелят със секунди, а не с минути. Изостанеш ли с повече от минута, състезанието за теб е приключило.

Обаче въпреки това продължи да лети.

Докато го правеше, Бъг държеше под око боксовете и останалите коли, които профучаваха край тях с висока скорост.

И ги броеше.

После съобщи на Джейсън.

26-а кола беше влязла в боксовете.

Сега вече официално бяха последни.

След три минути завършиха пълния кръг и Джейсън се озова пред входа към питлейна във Фиумичино.

Всички други коли вече се бяха отдалечили с пълна скорост.

Неговото положение беше осигурило на тълпата, настанила се по каменистото крайбрежие, допълнително представление — зрителите се наслаждаваха на гледката как се бори и го подкрепяха с викове, пееха песни, ръкопляскаха, искаха «Аргонавт II» да влезе в бокса.

Джейсън оглеждаше светлините на размагнетизиращите ивици право пред себе си — те препречваха пътя му към питлейна. Последното препятствие!

Той провери индикаторите на магнитните дискове:

Маг. 1 — 2,2%

Маг. 2 — 2,3%

Маг. 3 — 4,1%

Маг. 4 — 2,4%

Маг. 5 — 2,2%

Маг. 6 — 2,3%

Пет от шестте диска бяха останали с 2% мощност, а единият с малко над 4%.

В спортното училище по време на Състезание 25 беше научил, че минаването през размагнетизиращата ивица те лишава от 3% от магнитната мощност.

— Имам нужда само от един процент, за да успея — изсумтя той.

Обаче също така знаеше, че ако «Аргонавт II» се задържи прекалено дълго над размагнетизиращите лампи, ще изгуби повече от мощност от това — всъщност цялата си мощност — което означаваше, че ще падне като камък във водата…

— Дръж се, Бъг. Тръгваме.

«Аргонавт II» се наклони и полетя към входа за питлейна с 15 км/ч — насочи се право към редицата червени размагнетизиращи светлини.

Тълпата се умълча.

Джейсън затаи дъх.

«Аргонавт II» прекоси размагнетизиращата ивица.

Арматурното табло на болида започна да подава панически сигнали, защото равнището на магнитната му мощност се промени на мига:

Маг. 1 — 0,0%

Маг. 2 — 0,0%

Маг. 3 — 1,1%

Маг. 4 — 0,0%

Маг. 5 — 0,0%

Маг. 6 — 0,0%

Индикаторите започнаха да премигват като лампички на елха. Червените предупредителни лампи блеснаха.

«Аргонавт II» прекоси бордюра на пистата и когато се озова от другата страна, пет от магнитните дискове вече бяха на нула.

Обаче в единия още имаше живот.

Бяха му останали 1,1% магнитна мощност.

«Аргонавт II» още се движеше — с нокти и зъби.

Тълпата по крайбрежието завика от радост.

И така — с пълзене, влачене и накуцване като ранен войник, който напуска бойното поле — «Аргонавт II» влезе в бокса.

Дзън! Дзин! Бум!

Тарантула работеше бързо.

Старите магнити бяха свалени. Новите монтирани. Същевременно бяха закачени маркучите за сгъстен въздух. Тарантула монтира напълно нов нос. Резервоарите за охладителна течност бяха напълнени.

Всички стрелки на индикаторите по арматурата скочиха нагоре — обновени, освежени, заредени.

Джейсън огледа района на боксовете.

Беше почти празен, защото повечето технически екипи бяха тръгнали за другия край на страната, за Пескара, където щеше да е вторият питстоп.

Джейсън огледа района пак, донякъде надявайки се да види Скот Сиракюз, обаче надеждите му бяха напразни. Сиракюз не беше дошъл.

В този момент Тарантула се вдигна и се дръпна от болида, а Сали го плесна по каската.

— Време е да се връщаш в състезанието. Давай газ и напред!

Джейсън натисна педала и «Аргонавт II» изхвърча от бокса с цели четири минути изоставане от групата и отново се включи в състезанието.

Зад гърба му Сали незабавно започна да товари нещата си — тя също трябваше да отиде в Пескара.

Основната група състезатели профуча покрай палеца на Ботуша и после се стрелна през Месинския проток, за да опише осмица около Сицилия и Сардиния.

Тълпите по крайбрежието на двата острова започнаха високо да приветстват болидите, докато те прелитаха покрай тях с яките 800 км/ч.

Обаче най-силните викове се чуха, когато се показа изостаналата на последно място Кола №2 от отбора на Ломбарди, пилотирана от момченцето от спортното училище. Болидът се носеше покрай зрителите с максимална скорост, макар да беше изостанал на безнадеждните четири минути от останалите.

На тълпата това ѝ харесваше.

Това самотно «Ферари Ф-3000» не можеше да спечели състезанието, но въпреки това се опитваше.

Благодарение на мобилните телефони новината се разпространи по крайбрежието, така че когато «Аргонавт II» минаваше покрай нова група зрители, го посрещаше гигантска «мексиканска вълна», която се опитваше да го следва. Тълпите го поощряваха.

Летящият камион с ремарке на отбора «Ломбарди», в който беше Сали Макдъф, свистеше по магистралата по лента, специално запазена за техническите екипи, които бързаха за Пескара.

Нито Сали, нито нейният шофьор забелязаха двата черни летящи форда, които се носеха зад тях по магистралата…

… и ги наблюдаваха.

Когато основната група за втори път прелетя с рев през Месинския проток и отново обиколи палеца на Италия, Алесандро Ромба още водеше, следван близо от Фабиан и втория болид на ВВС на САЩ. Зейвиър Зонора вече се беше изкачил (впечатляващо) на четвърто място.

Джейсън беше стопил преднината на основната група на две минути и половина, но сега, когато бяха минали три четвърти от състезанието, ако не станеше някакво чудо, той просто губеше с чест.

Основната група зави надясно, след което се спусна надолу по тока на Италианския ботуш — никой от състезателите не захапа въдицата и не влезе в пословично трудния пряк път.

След две минути и половина, когато и последните състезатели вече заобикаляха основата на тока, Джейсън зърна Таранто — града при входа за прекия път.

Бъг каза нещо.

— В интерес на истината — отговори Джейсън, — възнамерявам да мина по прекия път. Защо ли? А защо не? И без това сме прецакани, а и кой знае — може да извадим късмет.

Бъг каза още нещо.