Матю Райли Летящ старт - Unknown

Участниците с рев се носеха нагоре по крайбрежието, накланяха се наляво и надясно, за да минават под арките, като вдигаха внушителни гейзери вода.

Ромба беше начело и се бореше с Фабиан за водачеството. След тях имаше празнина до следващата група състезатели: Карвър, Зейвиър, Труво и Ривиера. Джейсън ги следваше отблизо.

Зад него идваше друга групичка, водена от Идеки Камикадзето.

Венеция вече се виждаше. Не копието Венеция II, а истинският издигнат сред водите на лагуната град.

Състезателите се стрелнаха нагоре и около острова с формата на риба, преди да завият обратно на юг и да влязат с пълна газ в Канале Гранде от север.

Влязоха в града ниско и бързо, като вдигаха високи гейзери, и профучаха под първия от трите моста, които прекрачваха Канале Гранде — Скалци.

Тъкмо гейзерите позволиха на Джейсън да се изкачи до шестото място. Етиен Труво видя, че Пабло Ривиера се опитва да го задмине, така че свали «Везир» съвсем над водата и заля кабината му с пръски.

Заслепен от пръските, Ривиера зави наляво и изфуча като ракета право към една черква от XVIII век…

… и ферарито му спря рязко, уловено от днешния еквивалент на някогашните площи с чакъл край пистите: магнитна «мъртва зона». Естествено, всички сгради във Венеция бяха защитени от тези мъртви зони с отрицателен заряд — така че никое късче история да не пострада от удар с летящ болид.

Внезапно Джейсън, който караше след двамата и чакаше удобен момент, изведнъж се озова на шесто място и по петите на Етиен Труво.

Двете коли се наклониха почти на 90 градуса, докато следваха извивките на Канале Гранде. Минаха под моста Риалто с неговите покрити магазинчета, след това под дървения мост Академия — Джейсън летеше на сантиметри от задния спойлер на Труво.

Скоро отново се озоваха над открито море, сред летящи увеселителни кораби и летящи трибуни, и като взеха широкия завой, се стрелнаха към последния участък от състезанието: Венеция II и нейния Канале Гранде.

«Аргонавт II» цепеше ниско над Адриатика, а реното на Етиен Труво се носеше пред носа му.

Венеция II започна да се очертава на хоризонта. Копието на огромната звънарна на площада «Сан Марко» стърчеше залято от следобедното слънце.

— Там ще атакуваме — подхвърли Джейсън на Бъг.

Отново се стрелнаха на север, подготвяйки се за обратния завой, с който да влязат в Канале Гранде.

Джейсън видя зеещия вход на канала вдясно, обточен от жилищни сгради досущ като в старата Венеция, макар да бяха чисто нови.

Труво влетя в канала, без да намалява.

Джейсън даде газ след него.

Размазани очертания на сгради прелитаха от двете му страни.

И тогава Труво се опита да направи на Джейсън онова, което беше направил на Ривиера — при новия мост Скалци даде вдясно и вдигна гейзери вода на пътя на «Аргонавт II».

Обаче рефлексите на Джейсън бяха достатъчно добри, за да се справят с това предизвикателство. Той остана вдясно и вместо да намали, даде газ, стрелна се опасно близо до мъртвата зона, която защитаваше новия мост Скалци, и се вмъкна между реното на Труво и извитата арка на моста. Изви се на почти 90 градуса и само на сантиметри от подпората…

… и излетя изпод моста, и профуча край Труво.

Вече беше на 5-о място!

Труво изруга. Камико Идеки също се опита да се възползва от възникналата възможност и да се шмугне покрай него. Обаче Труво не му позволи — чукна ямахата на японеца настрани и двамата започнаха борба, която щеше да трае до финала.

Сега пред Джейсън се показа черният заден спойлер на болида на четвърто място — «Локхийд-Мартин» на Зейвиър Зонора. Той се наклони надясно, за да вземе широкия десен завой, който водеше под моста Риалто.

Джейсън бързо си направи сметката: през оставащите два завоя имаше само толкова писта на разположение, че да пипне Зейвиър на финала.

Това означаваше, че ако успее да запази спокойствие, може да завърши 5-и при първото си участие в състезание от Големия шлем. Никак не беше зле. Да завърши беше постижение, а на пето място — направо страхотия. А да победи онова влечуго Труво щеше да му достави още по-голямо удовлетворение…

Под Риалто. Тълпата ревеше. Венеция II се стрелкаше от двете му страни.

Наклон наляво. Тълпите направо откачиха. Стрелнаха се под моста Академия, Джейсън изправи болида и изведнъж…

… се показа краят на Канале Гранде — мястото, където той се отваряше в подобен на пристанище залив, обграден отляво от червената тухлена звънарна на площад «Сан Марко» и отдясно от огромния купол на базиликата «Санта Мария дела Салуте». Само че днес между тези две постройки се издигаше летяща арка от метални сплави, която се рееше над водата. Беше покрита с карирани флагове и огромно табло с временното класиране…

Финалът.

Очите на Джейсън светнаха.

Краят вече се виждаше. Бяха успели.

Това беше последната му усмивка за дълго време.

Защото точно в този момент малкото взривно устройство, закрепено за задния спойлер на «Аргонавт II» избухна.

Беше с размерите на главичка на карфица — с просто око почти не се забелязваше.

Беше ултраконцентриран военен експлозив, произведен от епоксид SDX-III. Използваше се от специалните отряди на полицията за разбиване на врати. Един грам беше достатъчен да унищожи обикновена подсилена врата и повече от достатъчен да пръсне поликарбонатния заден спойлер на летящ болид.

Беше закрепен за задния спойлер на «Аргонавт II» от ловка ръка в последните мигове преди началото на Италианското бягане.

Задният спойлер на ферарито се пръсна в облак от малки парченца. Джейсън на мига напълно изгуби контрол — при скорост 740 км/ч нямаше как иначе. Той се вкопчи във волана, но болидът изобщо не реагира.

Джейсън погледна нагоре и видя финалът да се приближава. За миг му се стори, че ще успеят да минат над линията…

… но изведнъж хоризонтът рязко и драматично се завъртя и те се обърнаха настрани, почти с главите надолу — което пък означаваше, че е невъзможно да катапултират. Водата на Канале Гранде се носеше към очите му.

— Бъг! Дръж се, братле! Ще е адски кофти!

Наистина беше адски кофти.

«Аргонавт II» се заби в Канале Гранде с ужасен плисък.

Блъсна се във водата първо с носа, след това се преобърна три пъти, като пръскаше отломки във всички посоки, преди — пляяс! — да се стовари отново върху повърхността и да заплува преобърнат — с долната част на фюзелажа към небето и с кабината под водата.

Всички зрители, независимо дали бяха край пистата, или вкъщи пред телевизорите, ахнаха.

Безмълвният подводен свят.

Като сдържаше дъха си, Джейсън бързо разкопча предпазните колани. Завъртя се още с главата надолу и видя, че Бъг се бори със своите.

Виждаше, че Бъг има нужда от помощ, но преди да му помогне, той самият имаше нужда от поне глътка въздух.

Изплува на повърхността — и видя наоколо високите сгради на Венеция II, които обграждаха канала от всички страни; чу тълпата да надава радостни викове, доволна да види, че е оцелял.

Отвори уста да си поеме дъх — и ги видя.

Видя Етиен Труво и Камико Идеки да взимат заедно последния завой: изскочиха изпод моста «Академия», блъскаха се един в друг, бореха се до самия край.

Точно в този миг се случи.

Труво излезе пред Идеки и направи своя характерен ход — пресече му пътя отдолу и сряза със заострените стабилизатори на предното си крило предното крило на Камикадзето.

Предното крило на ямахата падна с плисък във водата, а Идеки — в паника — направи грешка, защото се опита да финишира, вместо да използва безопасното кацане, което му предлагаше мъртвата зона.

Вместо това той се вкопчи в кормилото и за миг успя да изправи ямахата — но бързо губеше височина.

Осъзна истината за положението си прекалено късно.

Ямахата на японеца щеше да се блъсне право в «Аргонавт II», който се полюшваше безпомощно в Канале Гранде.

В този миг Джейсън видя бъдещето.

Бъдещето след не повече от пет секунди.

И се гмурна.

Ямахата на Камико Идеки се носеше във въздуха като куршум.

Мигове преди да се стовари върху «Аргонавт II» зрителите видяха два размазани предмета в небето над ямахата — Камикадзето и навигаторът му бяха катапултирали.

А след това, ямахата се стовари върху неподвижния «Аргонавт II» с ужасяващите 700 км/ч.

Сблъсъкът между двете летящи коли направо разтърси света.

Последвалата експлозия изпълни Канале Гранде с огнено кълбо, което избълва оранжеви пламъци.

Късове от «Аргонавт II» падаха от небето цяла минута.

Гледката на смъртта накара тълпите по трибуните да се умълчат. Седналият в своята ВИП ложа Умберто Ломбарди не можеше да направи нищо, освен да гледа ужасяваща сцена с неверие.

«Аргонавт II» го нямаше.

Нямаше ги и Джейсън и Бъг.

— О, господи… — изстена Ломбарди.

Шеста частСмъртта на Джейсън Чейсър