Матю Райли Летящ старт - Unknown

— Знаем — отговори Сали. — Наблюдавахме те. Първата заран, когато дойде тук, Бъг те е чул как излизаш. Проследил те, за да види къде отиваш, а след това ми звънна. Защо не ни помоли за помощ?

Джейсън поклати глава.

— Не исках да ви предам. Исках да разбера… и да оправя работите… смятах… мисля, че това е моя отговорност.

Очите му започнаха да се пълнят със сълзи и той прехапа устна, за да ги задържи.

Сали обаче ги видя и пристъпи напред.

— Знаеш ли, веднъж, когато обърках работата, един младеж ми даде добър съвет. Каза ми: «Печелим като отбор и губим като отбор». Джейсън, той беше прав. Ние сме заедно в това. Независимо дали печелим, или губим, членовете на отбора «Аргонавт» се подкрепят. Джейсън, никога няма да ти се наложи да извървиш този път сам. Ако си ме ядосал по някакъв начин, то е, защото се промъкваше тайно тук и го правиш сам.

— Но нали трябва да съм най-добрият… — започна Джейсън.

— Не, не трябва — каза тихо някой зад тях.

Джеймс подскочи.

Сали също. Защото…

… защото това беше първият път, когато Джейсън чу Бъг да говори пред двама души едновременно.

— Няма нужда да си най-добрият. Просто трябва да дадеш най-доброто от себе си — каза Бъг. — Ако даваш най-доброто — той вдигна рамене, — ще те последвам навсякъде. Обичам те, батко.

— Аз също — потвърди Сали с усмивка. — Имам предвид частта за следването, не за обичането.

Джейсън се засмя.

— А сега — Сали плесна с ръце, — когато целият свят е против нас, а ние сме с гръб до стената, трябва да спечелим няколко състезания, за да влезем в първата четворка. Обаче нашият безстрашен пилот е малко изнервен. Въпросът е какво по дяволите да направим, за да спечелим?

В крайна сметка Бъг беше този, който намери отговора.

Състезание 44

В Състезание 44 Джейсън води от старта до финала и това му осигури десет прекрасни точки в генералното класиране.

Планът беше на Бъг.

«Спечели квалификацията и води през цялото време. Така ще си извън обсега на кандидат-убийците и ще спечелиш проклетото състезание.»

В дните между състезанията отборът «Аргонавт» работеше заедно за презареждането на нарушената самоувереност на Джейсън.

Помогна им фактът, че Състезание 44 беше надпревара за елиминиране — последният отпада, което означаваше, че изпревареният с една обиколка отпада. По такъв начин елиминирани вече състезатели като Хорейшо Уонг в Състезание 41 не бяха проблем.

Помогна им и това, че Зейвиър Зонора реши да не участва в Състезание 44, след като имаше огромна преднина пред останалите в генералното класиране.

Всяка сутрин от този ден насетне Джейсън и неговият отбор тренираха от изгрев до времето за закуска в северните гори на Тасмания. След това се връщаха в спортното училище за учебните си занимания.

Скоро се разчу за това.

Местните и техните семейства — магазинери и работници на притежавания от спортното училище остров — мнозина от които живееха на северните острови, започнаха да излизат по балконите си със сутрешното кафе и наблюдаваха как «Аргонавт» лавира между безпилотниците на светлината на изгряващото слънце.

Децата надаваха радостни викове, когато «Аргонавт» се сблъскваше с някой от безпилотниците.

Задният спойлер на болида вече беше покрит с десетки малки вдлъбнатини, но що се отнасяше до Джейсън, всяка от тях беше тухла в стената на неговата увереност.

Той се преизграждаше.

Иззиждаше се наново.

В Състезание 45 кара като демон и успя да се класира трети след Зейвиър и Барнаби. Това му донесе осем точки.

Още тренировки на разсъмване.

Състезание 46 беше на вратички и воден от брилянтната стратегия на Бъг — маршрут, който го държеше настрани от всеки възможен нападател — Джейсън спечели, макар Зейвиър да го следваше по петите. Двамата приключиха състезанието с еднакъв брой вратички. Десет точки за шампионата.

Още тренировки на разсъмване.

Последва Състезание 47: победа (над Барнаби и Уошингтън в състезание, в което използва прекия път при Порт Артър — Бъг помнеше точния път през него; Зейвиър предпочете да не участва).

Състезание 48: втори (след Зейвиър; Ериъл отпадна поради технически проблем: бяха почнали да я спохождат напоследък).

Състезание 49: трети (след Кришна и Барнаби; Зейвиър дори не се опита да спечели надпреварата и пресече финала десети — имаше нужда само от тази една точка, та преднината му в училищния шампионат да стане неоспорима).

Оставаше още едно състезание, но Джейсън беше успял да мине напред в класирането.

Със своите 307 точки Зейвиър беше недостижим и шампионската титла щеше да е негова.

Варишна Кришна с 296 точки също щеше да замине за Ню Йорк, независимо от това, което щеше да се случи в последното състезание.

Обаче след тях двамата щеше да има голямо боричкане за оставащите две места за Ню Йорк. В зависимост от класирането си в Състезание 50 всеки от останалите шестима състезатели би могъл да влезе в първата четворка.

Джейсън и Барнаби Бейкър имаха равен брой точки — 276, деляха четвъртото място в класирането (и имаха само точка преднина пред Ериъл, чиито отскоро появили се дребни технически проблеми ѝ бяха навредили много).

Обаче в действителност не бяха равни. Ако Джейсън и Барнаби свършеха сезона с равен брой точки (ако например и двамата катастрофираха в Състезание 50), Барнаби щеше да победи Джейсън по други показатели: в Състезание 49 се беше класирал 2-ри, а Джейсън — 3-ти.

Оказа се, че Джейсън има една-единствена възможност: трябваше да победи Барнаби Бейкър. Ако свършеше назад в класирането, трябваше да се моли резултатите на другите също да са кофти. Обаче, след като новите съюзници на Барнаби също щяха да бъдат на пистата, щеше да е трудно дори само да завърши.

Последното състезание за годината подхождаше съвършено за край на състезателния сезон.

Разработено, за да се поставят на изпитание всички умения на пилотите и всички възможности на летящите болиди, то щеше да се проведе на рядко използваната Писта 13 — свръхтрудно трасе, което се простираше в южна посока по протежение на свръхдълга права, преди да се преобрази във виеща се поредица завои, които се въртяха между най-външните айсберги на Антарктика.

В този участък на трасето състезателите можеха — стига да имаха куража — да поемат по един от трите преки пътища между ледените планини. Обаче всеки от тях минаваше между два айсберга, които се удряха един в друг. Затова си бяха спечелили името «ледените Сцила и Харибда». Обикновеното трасе не минаваше между удрящи се ледени блокове, но пък беше по-дълго. Голям риск — голяма печалба.

След това трасето поемаше обратно на север и се връщаше в Тасмания, където пилотите трябваше да намалят скоростта, за да преминат по тесните островни магистрали, преди да стигнат старт/финала в Хобарт.

Всяка обиколка отнемаше около 14 минути и след като Състезание 50 беше ендуро с 51 обиколки, това означаваше, че общата продължителност на надпреварата е 12 часа.

Обаче Състезание 50 имаше още една характерна черта, която го правеше абсолютен трепач: то беше не само изпитание за издръжливостта и уменията, но и проверка на способността да се позиционираш — Състезание 50 беше надпревара, при която последният отпадаше.

Техническото му обозначение беше «51-3-1 Супер ендуро последният отпада», което с прости думи означаваше, че ще продължи 51 обиколки и на всеки 3 от тях класиралият се на последно място пилот ще бъде елиминиран, докато не останат само четирима пилоти, които трябваше да решат всичко помежду си със спринт от шест обиколки до финала и едно отбиване в боксовете.

Това щеше да направи битката между Джейсън и Барнаби още по-опасна: ако Джейсън бъдеше елиминиран преди Барнаби, за Ню Йорк щеше да замине той.

Поне едно нещо беше съвсем ясно.

Състезание 50 щеше да се проведе по ръба на нож: предстоеше отчаяна битка и кораво състезание под непрекъснатата заплаха — последният ще бъде елиминиран.

Състезание 50 не прощаваше грешките.

Победителят щеше да вземе всичко.

Джейсън се събуди целият в пот.

Поредният кошмар с катастрофа.

— Какво ми става? — прошепна той на глас.

Погледна радиочасовника до леглото си. 01:30. Посред нощ. И то нощта преди Състезание 50. Само това му липсваше.

Седна в леглото, защото реши, че сънят ще е невъзможен, поне не веднага.

Излезе да се поразходи в градината край реката.

Седна на една пейка и внезапно чу в мрака гласове и стъпки. Скри се зад една статуя и се вслуша.

Различи два гласа. Единият дълбок, на възрастен човек, а другият млад и по-тънък.

Възрастният глас:

— Добра работа. Забави изкачването ѝ в класирането.

По-младият глас:

— Правя това, което ми казват.

Възрастният глас:

— Обаче тя все още може да завърши между първите четирима. А училището не иска госпожица Пайпър да замине за Ню Йорк. Беше достатъчно неудобно, че трябваше да ѝ се разреши да учи тук — а после малкият Чейсър ѝ осигури голяма реклама в Италия. Обаче ще е върхът на сладоледа, ако опрем до нея да представлява училището в Ню Йорк. Искам да се погрижиш това да не се случи.