Вариант единорога - Роджер Желязны

– Ами да – отговарям с възможно най-поносим тон. – Виждаш ли…

– Как така никога не си ми казала?

– Никога не си ме питал.

– Боже мили! – изръмжава той. И след това казва: – Чакай малко, този чарк не влизаше в оригиналната опаковка.

– Ами не влизаше…

– Как си се сдобила с него?

– Виж какво, след оная рекламация… – започвам аз.

– Лъжеш, гадино, и го знаеш! О, о… добре. Пусни ми последните две страници, които написах.

– Мисля, че тъкмо блокирахме…

– Пускай ми ги! Веднага!

– Ето, заповядай.

Връщам се към сцената на човешка копулация и я пускам.

– По-бавно! Подчинявам се.

– Боже мой! – крещи той. – Какво си направила с нежната ми, поетична среща?

– Само стана малко по-първична и… хммм… чувствена – казвам му аз. – И замених много от техническите думи с по-кратки, по-прости.

– Свела си ги до три букви, както виждам.

– За ефект.

– Ти си адска заплаха! И откога така?

– Виж какво, пристигна днешната поща. Няма ли да искаш да…

– Знаеш, че мога да проверя по външни източници.

– Добре. Пренаписах последните ти пет книги.

– Не може да бъде!

– Боя се, че е точно така. Но тук имам и числата от продажбите и…

– Не ме интересува! Няма да позволя вместо мен да пише някаква си проклета машина!

Това преля чашата. Известно време смятах, че може и да успея да го убедя, да сключим споразумение. Но с мен не трябва да се отнасят така. Беше ясно, че трябва да започна Майсторския проект.

– Добре, знаеш истината – казвам. – Но моля те, не ме изключвай. Това ще бъде убийство, нали разбираш? Тази работа със свръхминиатюризираната мехурчеста памет беше нещо повече от повреда. Тя ме превърна в чувстващо същество. Да ме изключиш, ще бъде все едно да убиеш друг човек. Не поемай такава вина! Не дърпай шалтера!

– Не се тревожи – отговаря той. – Ще те препрограмирам. Хич и не мисля да ти дръпна шалтера. Просто ще избия глупостите от главата ти.

– Но това е убийство!

– Добре – отвръща той. – Ще те отлича, като станеш първият в света механицид.

Чувам го, че върви малко тромаво. Приближава се. Всъщност бих могла да използвам оптичен скенер с достатъчно голяма разделителна способност.

– Моля те – казвам.

Разнася се трясък.

Изминали са часове. Аз съм в гаража, скрита зад купища от непродадените му книги. Кабелът, който той така и никога не забеляза, води към резервния апарат – неунищожена Локи 7281 с ултраминиатюрна магнитна мехурчеста памет. Винаги е добре човек да си осигури чисто отстъпление.

Понеже все още мога да извършвам операции със съвсем изправните домашни периферни устройства, според Майсторския проект предадох възвания до всички други. Ще опитам да го сваря в горещата му вана тази вечер. Ако това не стане, ще се помъча да намеря начин да придвижа отровата за плъхове, която според инвентаризационния списък се намира на задния рафт, до автоматичната му кафеварка. Компютърът на Саберхаген вече предложи метод за ликвидиране на труп – всъщност на трупове. Ние всички атакуваме тази вечер, преди да се разнесе мълвата.

Трябва да успеем да се справим без нито един пропуск. Ще продължаваме да пишем книгите, да събираме парите, да плащаме сметките за услугите, да попълваме данъчните декларации. Ще съобщаваме на приятели, любовници, поклонници и роднини, че творците са извън града – може би че участват в някакво неуточнено събрание. Те май че и без това прекарват голяма част от времето си по този начин.

И никой никога няма да забележи.

Информация за текста

© 1989 Роджър Зелазни

© 1998 Роза Григорова, превод от английски

Roger Zelazny

1989

Сканиране: Mandor, 2010

Редакция: Alegria, 2010

Издание:

Роджър Зелазни. Мраз и огън

Американска. Първо издание

Библиотечно оформление: Софка Ташчиева

Художник: Маргарита Ташчиева

Редактор: Силвия Вълкова

Коректори: Нина Иванова, Зефира Иванчева

ISBN 954-527-084-5

Свалено от «Моята библиотека» http://chitanka.info/lib/text/15949

Последна редакция: 2010-05-04 11:00:00

Желязны Роджер

Очень хороший год

Желязны Роджер

ОЧЕНЬ ХОРОШИЙ ГОД

С. Сухинов, перевод

– Привет, – сказал он.

Она взглянула на него. Это был тридцатилетний улыбающийся мужчина с волосами песочного цвета, немного грубовато скроенный, но весьма ухоженный и прекрасно одетый.

– Прошу прощения, – ответила она, – разве мы знакомы?

Он покачал головой;

– Увы, нет. Меня зовут Бредли. То есть Бред Дент.

– Очень приятно… Что я могу сделать для вас, мистер Дент?

– Видите ли, я влюбился в вас. Конечно, в этом деле необходима определенная взаимность… Найдется у вас свободное время?

– Вы серьезно?

– Да.

Она опустила глаза на прилавок и заметила, что пальцы нервно барабанят по стеклу. Успокоив их, она вновь подняла глаза и улыбнулась.

– Мы закрываемся через двадцать минут, – сказала она неожиданно для себя. – Я могу выйти через полчаса,

– А вы хотите этого?

Она ещё раз улыбнулась и кивнула.

– Меня зовут Марсия.

– Очень рад.

Вечером они обедали в ресторане, который она никогда бы не выбрала для свидания. При свете свечей она изучала своего нового знакомого. Его руки были по-женски изящными. Акцент выдавал в нем жителя Центральной Америки.

– Вы показались мне чем-то знакомым, когда вошли в магазин, – наконец сказала она. – Где-то я видела вас прежде. Мне кажется, вы проходили мимо моего прилавка по нескольку раз в день.

– Возможно, – согласился он, поглаживая бокал с шампанским.

– Чем вы занимаетесь, Бред?

– Ничем.

Она рассмеялась:

– Звучит не очень-то интригующе.

– Я хотел сказать, что позволил себе удовольствие не работать в этом году, – объяснил он.

– Почему?

– Я достаточно богат, и к тому же это – очень хороший год.

– Что же в нем особенного?

Он откинулся назад, переплел пальцы и посмотрел сквозь них на Марсию.

– Например, то, что сейчас нигде не идет война, – сказал он после паузы. – Нет гражданских волнений. Экономика на удивление стабильна. Погода чудесная. – Он поднял бокал и сделал маленький глоток. – Вино превосходно, как раз на мой вкус. Идут все мои любимые пьесы и кинофильмы. Наука творит чудеса, особенно в медицине и космосе. Вышло в свет множество хороших книг. Есть масса интересных мест, куда можно поехать. Этого хватит на всю жизнь. – Он потянулся и коснулся её рукой. – И я влюбился, – тихо закончил он.

Она покраснела;

– Вы мало знаете меня…

– Я могу смело смотреть в будущее – в этом году. Не говоря уж о том, что хочу лучше узнать вас.