Матю Райли Летящ старт - Unknown

Изобретателят не я патентова, нито я продаде на някоя голяма корпорация. Дори делегацията начело с президента не успя да го убеди да запази тази технология само за облага на САЩ.

Не. Уилфред П. Уилмингтън, ексцентричният изобретател, който заявяваше, че има повече от достатъчно пари да изживее последните си години сравнително удобно, направи най-необикновеното и непредвидимо нещо на света: предостави му безплатно своята технология.

Реакцията беше мигновена.

След като маглев — магнитната левитация — не се нуждаеше от бензин, за да работи, страните от Близкия изток, които произвеждаха петрол, се сринаха.

Петролът изгуби значение и Съединените щати — най-големият консуматор на петролни продукти — прекратиха всички близкоизточни договори. За миг богатствата на саудитците и брунейския султан се превърнаха в прах и пепел.

Производителите на автомобили се нахвърлиха върху новата технология и подпомогнати от своите вече съществуващи фабрики и поточни линии за масово производство, започнаха да бълват летящи коли с милиони. Първият модел «Форд» Т/Л (Л — за летящ) слезе от поточната линия на «Форд Мотър Къмпани» само година след невероятната постъпка на Уилмингтън. БМВ, «Рено» и «Порше» бързо последваха американците.

Разбира се, не след дълго към тях се присъединиха нова група конкуренти: авиационните компании. «Локхийд-Мартин», «Еърбъс» и «Боинг» — всички се втурнаха да произвеждат семейни летящи автомобили.

Пътуванията се ускориха значително — сега разстоянието Ню Йорк — Лос Анджелис се взимаше за 90 минути с кола. Летящи товарни кораби прекосяваха световните океани за часове, а не за дни, да не говорим месеци.

Светът стана по-малък.

Първоначално професор Уилмингтън беше нарекъл своето изобретение «многопосочно превозно средство с електромагнитно повдигане», но светът му даде едно много по-просто наименование — летяща кола.

Технологията, на която се крепяха летящите коли, беше обезоръжаващо проста и прекрасно универсална.

Всеки ден и всяка секунда от земното ядро се излъчват електромагнитни вълни. Онова, което направи Уилмингтън, беше да създаде устройство — «магнитен движител» — което отблъскваше тази движеща се нагоре магнитна сила. И докато учените изпадаха в умиление от Уилмингтъновото умно съчетание на феромагнитни материали и най-модерни полупроводници, обществеността се кефеше на резултата.

Защото той беше вечен полет.

Докато Земята се въртеше, летящите автомобили щяха да имат задвижване. Така най-големият страх, свързан с летящите коли — че в един хубав ден ще почнат да падат на земята — се стопи.

Технологията маглев се разпространи по целия свят.

Летящи автомобили и автобуси изпълваха улиците. Летящи товарни кораби се стрелкаха из моретата. Детските летящи скутери се превърнаха във всеобща мода. Разбира се, военните по цял свят също намериха приложение за новата технология.

Естествено, всеки нов способ за придвижване — лодки, коли, самолети — винаги е причина за появата на определен вид индивиди. Летящите коли не можеше да са изключение от това правило.

Скоро след като тази забележителна нова форма на пътуване превзе света, се появи нов вид човек: наполовина автомобилен състезател, наполовина пилот на изтребител — а цялото не можеше да бъде друго, освен суперзвезда.

Пилотите от ФЛК.

На официалното връчване на наградите Джейсън насмалко да повърне.

Високо горе на подиума Барнаби Бейкър стоеше самодоволен между директора на регионалното първенство Харди и директора на Международното училище за пилоти Жан-Пиер Леклерк.

Усмихнат пред камерите, Леклерк подаде на победителя трофеите — огромна бутилка шампанско и чек за хиляда долара.

Джейсън обаче забеляза, че придружителя на директора, бившия състезател Скот Сиракюз, го няма на подиума. Всъщност не се виждаше никъде.

Леклерк стисна ръка на Барнаби, след това се обърна към микрофона.

— Дами и господа, тъй като с това настъпи краят на регионалния шампионат, трябва да направя едно съобщение. Със своята днешна победа младият шампион Барнаби оглави местното класиране и с това спечели за себе си още една награда: спечели си покана да се обучава в Международното училище за пилоти. Шампион Бейкър, за нас ще е чест да се учиш догодина при нас.

С тези думи Леклерк подаде на Барнаби прочутия плик със златисти ъгли, който всеки млад състезател мечтаеше да получи.

Тълпата зарева одобрително.

Барнаби взе плика, благодари на Леклерк, удари въздуха с юмрук и гръмна шампанското. С това започна празнуването.

Джейсън стоеше и гледаше раззинал уста — беше просто съкрушен.

До него Бъг поклати глава. После прошепна нещо в ухото му.

По-големият брат прихна.

— Благодаря, приятел. Обаче за съжаление ти не си директор на спортното училище.

След това се обърна и тръгна към техния бокс, за да натоварят «Аргонавт».

Бъг се затътри подире му.

В бокса имаше човек.

Скот Сиракюз.

Стоеше до входа и оглеждаше повредената опашна секция на «Аргонавт».

— Ъъъ… Здравейте.

Сиракюз се обърна, подпря се на бастуна и спря хладния си поглед върху Джейсън.

— Господин Чейсър, ако не се лъжа?

— Да.

— Подходящо име, като се има предвид днешното ти усилие, не смяташ ли? Аз съм Скот Сиракюз. Придружавам професор Леклерк. Двамата преподаваме в спортното училище.

— Зная кой сте, господине. Вкъщи имам ваш плакат.

Почувства се кръгъл глупак още в мига, докато го казваше.

Сиракюз кимна към «Аргонавт».

— Опашният ти стабилизатор е строшен.

— Да, удариха ме отломки от оня идиот, който се опита да направи вътрешен завой с 9 G.

— Кога?

— Девет минути след началото.

Сиракюз присви очи.

— Девет минути след началото? Как си управлявал? С дюзите?

— Да.

— Чакай да изясним нещо. Изгубил си управление девет минути след старта. Обаче въпреки това си продължил, като си управлявал с педалите вместо с кормилото?

— Точно така, господине.

Сиракюз кимна замислено.

— Чудех се…

И погледна Джейсън в очите.

— Имам още един въпрос. Ти започна състезанието по различен начин от всички останали — пое към вратичките в западния край на трасето, докато повечето от останалите се юрнаха на североизток. Там става произшествието и ти променяш състезателния си маршрут.

Извади от задния си джоб карта на трасето. На нея имаше малки точици, които обозначаваха всичките 250 вратички.

— Можеш ли да ми обясниш какъв беше първоначалният ти план?

Джейсън и Бъг се спогледаха.

— Какво ще кажеш, Бъг?

Бъг изгледа Сиракюз и кимна.

Джейсън започна да обяснява:

— Брат ми се занимава с навигацията. Той състави днешния курс. Казва се Бъг, впрочем.

Сиракюз подаде картата на Бъг.

Малкият се скри зад Джейсън и той взе картата вместо него.

— Малко е плашлив с хора, които не познава.

После подаде картата на брат си и той бързо и професионално начерта състезателния им план върху нея. След това я върна на Джейсън, който пък я подаде на Сиракюз.

Сиракюз се вторачи в картата и дълго не продума. А след това направи нещо странно — извади още една карта на трасето и започна да сравнява двете. Джейсън видя, че на другата също има точици и начертан състезателен план.

Най-накрая Сиракюз вдигна очи и загледа Джейсън и Бъг, сякаш ги преценяваше много, много внимателно.

Вдигна техния състезателен план и каза:

— Мога ли да го задържа?

— Разбира се. — Джейсън вдигна рамене.

— Джейсън Чейсър — пилот във ФЛК — каза Скот Сиракюз. — Звучи добре, нали? Е, довиждане и на двама ви.

Към седем вечерта Джейсън и Бъг се прибраха в Холс Крийк с «Аргонавт», вързан за ремарке, което теглеха със старото си летящо комби «Тойота».

Холс Крийк беше малко градче в далечните северни простори на Западна Австралия. Джейсън често казваше: «Точно в средата на нищото».

Прозорците светеха, вечерята ги чакаше на масата.

— О, моите момчета! Момчетата ми! — викна Марта Чейсър. — Джейсън! Видяхме всичко по телевизията. Това щураво момче, дето се разби точно пред теб! Добре ли сте?

Прегърна Бъг и го притисна към кухненската си престилка.

— Моята малка Ларва на мраволъв не е пострадала, нали?

Бъг почти се изгуби в прегръдката ѝ. Изглеждаше напълно доволен, притиснат до дебелата си майка.

— Нищо му няма — отговори Джейсън, докато сядаше на масата. — Пострада единствено от унижението да пристигне последен пред погледа на Жан-Пиер Леклерк.

— Кой?

— Няма значение, мамо.

Точно в този момент в кухнята влезе баща им — Хенри Чейсър. Гащеризонът му беше покрит с прахоляка от цял ден работа на бензиностанцията.

— Здравейте всички! Състезателите са се върнали значи. Добро състезание днес, момчета. Само не извадихте късмет с онова момче, дето ви отнесе стабилизатора.