Категории
Самые читаемые
Лучшие книги » Разная литература » Прочее » Патрик Ротфус Хроника на кралския убиец 2 Страхът на мъдреца 1 - Unknown

Патрик Ротфус Хроника на кралския убиец 2 Страхът на мъдреца 1 - Unknown

Читать онлайн Патрик Ротфус Хроника на кралския убиец 2 Страхът на мъдреца 1 - Unknown

Шрифт:

-
+

Интервал:

-
+

Закладка:

Сделать
1 ... 25 26 27 28 29 30 31 32 33 ... 135
Перейти на страницу:

— Благодаря ти, Аури — казах аз, когато си възвърнах дар словото. — Ти също си специална за мен.

— Разбира се, че съм — убедено отвърна тя. — Аз съм прекрасна като луната.

Опитах се да дойда на себе си, докато Аури прескочи парче метална тръба, стърчаща от комин, и след това я използва, за да отвори капачката на бутилката с бира. После донесе обратно шишето, като го държеше внимателно с двете си ръце.

— Аури, не ти ли е студено на краката? — попитах я аз.

Тя сведе поглед надолу към нозете си.

— Катранът е хубав — обясни тя и размърда пръстите на краката си. — Още е топъл от слънцето.

— Искаш ли чифт обувки?

— Какво ще е вътре в тях? — поинтересува се тя.

— Твоите крака — отговорих аз. — Скоро ще дойде зимата.

Тя сви рамене.

— Ще ти стане студено на краката.

— През зимата не се качвам отгоре върху нещата — отвърна тя. — Не е много хубаво.

Преди да успея да отговоря, Елодин се появи иззад един голям тухлен комин толкова небрежно, сякаш бе излязъл на следобедна разходка.

Известно време тримата се гледахме един друг, като всеки от нас бе изненадан посвоему. Двамата с Елодин бяхме просто изненадани, но с крайчеца на окото си видях как Аури застина напълно неподвижно като сърна, готова да скочи и да се скрие на безопасно място.

— Магистър Елодин — поздравих го аз с най-любезния си и приятелски тон, като отчаяно се надявах той да не направи нищо, което да стресне Аури и да я накара да избяга.

Последния път, когато се бе изплашила и се бе скрила в подземията, измина цял цикъл, преди да се появи отново.

— Радвам се, че се виждаме отново — добавих аз.

— Здравейте — отвърна Елодин, възприемайки моя непринуден тон, сякаш нямаше нищо странно в това тримата да се срещнем на покрива посред нощ. Макар че, от друга страна, доколкото го познавах, може наистина да не му се е сторило странно.

— Магистър Елодин. — Аури сложи босите си крака един пред друг, хвана краищата на парцаливата си рокля и направи малък реверанс.

Елодин продължаваше да стои в сянката, която високият комин хвърляше на лунната светлина. Той отвърна с чудноват официален поклон. Не виждах лицето му, но предположих, че любопитните му очи изучават босоногото бездомно момиче, обградено от ореола на носещата й се във въздуха коса.

— И какво накара двама ви да излезете навън в тази хубава нощ? — полюбопитства магистърът.

Напрегнах се. Беше опасно да се задават въпроси на Аури.

За щастие този въпрос, изглежда, не я разтревожи.

— Квоте ми донесе прекрасни неща — обясни тя. — Донесе ми бира от пчели, ечемичен хляб и пушена риба с арфа, вместо сърце.

— А — каза Елодин и отстъпи встрани от комина.

Той потупа джобовете на мантията си, докато накрая не намери нещо в един от тях. Подаде й го.

— Аз пък съм ти донесъл само един плод синас.

Аури направи малка танцувална стъпка назад и не посегна да го вземе.

— Донесе ли нещо за Квоте?

Това смути Елодин. Той постоя известно време с неловко протегната напред ръка.

— Опасявам се, че не съм — отвърна той, — но не мисля, че и Квоте е донесъл нещо за мен.

Аури присви очи и леко се намръщи с ясно изразено неодобрение.

— Квоте донесе музика — строго отбеляза тя, — която е за всички.

Елодин отново замълча и трябва да призная, че ми достави удоволствие поне веднъж да го видя смутен от поведението на някой друг. Той се обърна към мен и леко се поклони.

— Моите извинения — каза.

— Не е важно — отвърнах му с любезен жест аз.

Елодин се обърна отново към Аури и протегна ръката си за втори път.

Тя направи две малки крачки напред, поколеба се и направи още две. Бавно протегна ръка, за момент застина с пръсти върху плода и след това бързо се отдалечи, притиснала го към гърдите си.

— Благодаря ти от сърце — рече тя и направи още един малък реверанс. — Сега можеш да се присъединиш към нас, ако желаеш. И ако се държиш прилично, след това можеш да останеш и да послушаш Квоте да свири. — Тя леко наклони глава, превръщайки думите си във въпрос.

Елодин се поколеба и след това кимна.

Аури изтича до другата страна на покрива и се спусна до двора по голите клони на ябълковото дърво.

Елодин я наблюдаваше как си отива. Когато наклони глава, лунната светлина го огря достатъчно, за да забележа замисленото изражение на лицето му. Усетих как стомахът ми се сви на възел от внезапно и остро безпокойство.

— Магистър Елодин?

— Хъмм? — Той обърна лице към мен.

От опит знаех, че ще са й нужни само три-четири минути, за да донесе каквото беше приготвила от Онова долу. Трябваше да говоря бързо.

— Знам, че изглежда странно — започнах аз, — но трябва да бъдете внимателен. Тя е много неспокойна. Не се опитвайте да я докоснете. Не правете никакви резки движения. Това ще я уплаши и ще я накара да избяга.

Изражението на Елодин отново бе скрито в сянката.

— Така ли? — попита той.

— Силните шумове също. Дори и силен смях. И не можете да й задавате никакви лични въпроси. Тя просто ще избяга, ако го сторите. — Поех си дълбоко дъх, докато умът ми работеше бързо.

Имам дар слово, стига да разполагам с достатъчно време.

Сигурен съм, че съм способен да убедя почти всеки в почти всичко. Но Елодин беше твърде непредсказуем, за да бъде манипулиран.

— Не можете да кажете на никого, че тя е тук — прозвучах по-рязко, отколкото бях възнамерявал, и тутакси съжалих за думите, които бях използвал.

Не можех да си позволя да давам заповеди на магистър, дори и той да е почти побъркан.

— Онова, което исках да кажа — бързо добавих аз, — е, че бихте ми направили голяма лична услуга, ако не споменавате за това на никого.

Елодин ме гледа дълго и замислено.

— И защо така, ре'лар Квоте?

Усетих как се обливам в пот при невъзмутимата развеселеност, която прозвуча в гласа му.

— Те ще я набутат в Убежището — отвърнах аз. — Точно вие… — не довърших и усетих как гърлото ми пресъхва.

— Точно аз какво, ре'лар Квоте? — Елодин ме погледна, лицето му беше в сянка, но усещах намръщения му поглед. — Да не смяташ, че знаеш какво изпитвам към Убежището?

Почувствах как всичките ми недообмислени намерения да го убедя стават на пух и прах. И внезапно сякаш се озовах на улиците на Тарбеан със стомах, свит на възел от глад, и със сърце, пълно с отчаяна безнадеждност, докато се вкопчвах в ръкавите на моряци и търговци и ги молех да ми дадат някое пени, половин пени или дори шим. Молех ги за каквото и да е само за да имам какво да ям.

— Моля ви — рекох аз, — моля ви, магистър Елодин, ако те започнат да я преследват, тя ще се скрие и аз повече няма да я намеря. Може да не е съвсем наред с главата, но е щастлива тук. И аз се грижа за нея. Не кой знае колко, но все пак се грижа. Ако я хванат, ще стане още по-лошо. Убежището ще я убие. Моля ви, магистър Елодин. Ще направя каквото поискате. Само не казвайте на никого.

— Тихо — сряза ме Елодин. — Тя идва.

Той протегна ръка и хвана рамото ми, а лунната светлина освети лицето му. Изражението му изобщо не беше свирепо и решително. В него се четяха само объркване и загриженост.

— В името на бога и неговата дама, ти трепериш! Поеми си дъх и овладей лицето си. Ще я изплашиш, ако те види в този вид.

Поех си дълбоко дъх и се постарах да се отпусна. Загриженото изражение на Елодин изчезна и той отстъпи назад и пусна рамото ми.

Обърнах се навреме, за да видя Аури да бяга по покрива с пълни ръце. Тя спря недалеч от нас и погледна и двама ни, преди да измине останалото разстояние, пристъпвайки като танцьорка, докато накрая не застана на предишното си място. След това седна безгрижно на покрива, като сгъна крака под себе си. Двамата с Елодин също седнахме, макар и далеч не толкова грациозно.

Аури разстла една покривка, сложи я внимателно между трима ни и постави голям дървен поднос в средата й. Извади плода синас, помириса го и погледна към нас.

— Какво е това? — попита тя Елодин.

— Слънчева светлина — отвърна той непринудено, сякаш очакваше този въпрос, — и при това ранна, утринна слънчева светлина.

Те се познаваха. Разбира се. Ето защо тя не беше избягала още от самото начало. Усетих как тежестта на напрежението върху раменете ми леко намаля.

Аури отново помириса плода и се замисли за миг.

— Прекрасен е — заяви тя, — но подаръците от Квоте са още по-прекрасни.

— Очевидно е така — съгласи се Елодин. — Предполагам, че Квоте е по-добър човек от мен.

— Това се разбира от само себе си — отвърна Аури официално.

Сервира вечерята, като раздели хляба и рибата на три. Извади и едно тумбесто глинено гърне, пълно с маслини в саламура. Зарадвах се, че може да се грижи за себе си, когато ме няма.

Аури наля бира в познатата порцеланова чаша за чай. Елодин получи малък стъклен буркан от онези, които се използват за съхраняване на конфитюр. Тя му сипа веднъж, но не и втори път. Зачудих се дали той просто й беше далеч, или това беше неуловим намек за неодобрението й.

1 ... 25 26 27 28 29 30 31 32 33 ... 135
Перейти на страницу:
На этой странице вы можете бесплатно скачать Патрик Ротфус Хроника на кралския убиец 2 Страхът на мъдреца 1 - Unknown торрент бесплатно.
Комментарии
Открыть боковую панель
Комментарии
Сергей
Сергей 24.01.2024 - 17:40
Интересно было, если вчитаться