Български език. Дарът на слънцето. Болгарские народные сказки с переводом, заданиями, словарем - Татьяна Макарова

Как только один понял, что другой идет за монеткой, лег и притворился мертвым. Жена и дети стали его оплакивать. Но и другой был хитрец – понял, что они притворяются. Затужил уж и он, сказал, что будет ждать, когда погребут умершего. Родные тогда решили отнести «мертвеца» в церковь и оставить там на ночь, пока незваный гость не уйдет. Оставили его в церкви и ушли, но гость сказал: «Я с ним торговал, поэтому не могу его оставить, буду сидеть здесь целую ночь!»

Все ушли, а его оставили возле умершего. Посреди ночи воры пришли в церковь делить награбленные деньги, потому что знали, что там безлюдно и есть свечи. Живой, когда их увидел, спрятался за алтарь, а «мертвый» остался посреди церкви. Воры высыпали деньги, чтобы их поделить, но у них была еще одна очень хорошая сабля, которую нужно было кому-нибудь продать.

«Я ее куплю, – сказал один из воров, – но дайте я ее попробую на этом мертвеце, хорошо ли она режет».

Дали ему саблю, и он подошел к «мертвому». Тот вдруг вскочил и закричал: «Братья мертвые, держите этих разбойников!»

«Идем, идем», – закричал другой из-за алтаря и затопал, будто прибежало много людей.

Разбойники испугались, оставили все и убежали. Вместо них остались хитрые приятели делить деньги. Как только закончили делить, один потребовал от другого монетку, но тот ему ее не давал. Начали ругаться. В это время воры отправили одного из своих посмотреть, много ли мертвых в церкви. И один из воров как только услышал, что ругаются из-за одной монетки, быстро вернулся и разкричал: «Бежим скорее! Мертвых так много, что каждому досталось по монетке, кроме одного, – и они ругаются!»

Воры убежали, а хитрецы помирились.

Гатанки за съвремени предмети

На стената той стои, и пресмята вместо мен, и ми каза кой сме ден.

Железен му езика, желязна му устата, започне ли да вика, събират се децата.

Зная лъскав параход, има преден заден ход. Той не ходи из морето, а на мама по прането.

Тя на мама е помощница, ползва я дори по нощница. Смуче, дърпа без умора, нужна е на всички хора.

Нищо не изяжда той, а зъбите му нямат брой.

Ти му даваш мръсно, то ти дава чисто.

Във висока сград има чудно гардеробче. Щом натиснеш вътре копче, то понася те с багажкъм последния етаж.

Тя по пътя всичко сбира и в стомаха го побира тя работи вместо нас,

и помага ни за час.

Дървена пръчка с черна глава. Все ходи и никога не спира.

Суха шума – блага дума.

Отговори

Един хитрец напълнил чувал с дъбови шикалки, турил отгоре малко орехи, да ги закрие, и тръгнал да ги продава вместо орехи.

Друг хитрец напълнил чувал с мъх, закрил го с малко вълна отгоре и тръгнал да го продава вместо вълна.

Двамата разбрали, че хубаво са се излъгали.

Оставили умрелия в църквата.

Крадците избягали, а хитреците се помирили.

Гатанки: Календар. Училищен звънец. Ютия. Прахосмукачка. Гребен. Пералнята. Асансьор. Пералнята. Молив. Книга.

Двамата старци и месечината – Старики и луна

– Дядо, дядооо – рекла една вечер бабичката, – къде ще се денем отсега нататък – очите ни слабо виждат, краката ни запряха, ръцете ни отмалняха. Как ще да си изкарваме прехраната, като си нямаме помощница!

– Не знам, – отвърнал старецът и тежко въздъхнал.

– Де да имахме една дъщеричка, друго щеше да е! – оборила глава бабичката.

А в туй време месечинката подслушвала разговора им и голяма жалба изпълнила сърцето и. Сянка засенчила челото и.

– Хайде, старо, да опитаме и този път. Може пък късметът ни да проработи. Иди и заложи в реката вехтия кош, с който ловиш риба. Каквото ни донесе водата – ще си го приберем в къщи и то ще ни бъде чедо.

Дигнал се дядото и отишъл на реката – там, където сребреела водата на големия брод. Заложил коша, полегнал на брега и задрямал. Когато пропели трети петли, той станал, и нагазил във водата да търси коша. Набутал го, издигнал го нагоре и що да види – в коша се намърдало едно пате с шарена перушина, със златна човка и сребърни крачета. Отнесъл го тичешком у дома си и викнал:

– Гледай, бабо, какво се е хванало нощес в нашия кош!

– Ох, на баба патенцето! – зарадвала се старицата и захванала да милва гостенчето по мокрите крила. – То не може нищо да върши, но барем ще ни бъде дружинка. Жива душичка! Нека се навърта покрай мене, защото много ми е додеяла самотията. Кажи нещо, бабиното!

Конец ознакомительного фрагмента.