Матю Райли Летящ старт - Unknown

— Аз имам друго предложение.

Всички се обърнаха…

… и видяха добре облечен мъж, застанал до Ломбарди. Беше по-млад от него, на четирийсетина, американец, със съвършено пригладени коси. На костюма му сякаш беше написано: «Аз съм богат!».

Това беше една от най-известните личности в света на ФЛК.

Антъни Нелсън, шеф на фирмения отбор на «Локхийд-Мартин».

— Аз разполагам с резервна кола — многозначително продължи той. — Моят отбор беше готов да участва в Мастърс с трима пилоти, но за съжаление нашият пръв избор — той погледна към бокса на Зейвиър — не издържа изпита на Чалънджър. Но ти, Чейсър, го издържа. Заради това за отбор «Локхийд-Мартин» ще е чест, ако се състезаваш от наше име.

Медийната тълпа замръзна. Всички бяха впили поглед в Джейсън.

Джейсън също гледаше над тълпата репортери и оператори. Гледаше нетърпеливите им лица — нетърпеливи за нова история.

След това погледна Нелсън и Ломбарди — и пред очите му се откри парад на контрастите. Единият слаб и дребен, другият — едър и шумен. Единият предлагаше болид последна дума на техниката. Другият нямаше нищо, освен лиценз от Международната асоциация на ФЛК.

Единият беше ял с него мазни пилешки бургери. Другият очевидно от години не беше ял нещо толкова вредно.

Джейсън си пое дълбоко дъх.

— Смятам да се състезавам за отбор «Ломбарди».

Медиите направо се взривиха. Заваляха въпроси, засвяткаха светкавици и прожектори, обаче на Джейсън вече не му пукаше.

Без да им обръща внимание, той се прибра в бокса, като по такъв начин сложи край на пресконференцията.

Огледа отбора си: дребничкия Бъг, усмихнатата Сали Макдъф, сериозния Скот Сиракюз.

— Е — каза им, — аз самият още не мога да повярвам. Обаче след два дни ще се състезаваме в Ню Йорк Мастърс.

След като получи поредната сензация, тълпата от медийни представители си тръгна. Джейсън остана сам в бокса.

В отсрещния бокс видя Зейвиър — също сам, събираше си багажа.

По някаква причина, която сам не можеше да обясни, Джейсън отиде при него.

— Зейвиър, добре се състезава днес.

Зейвиър се направи, че не го забелязва, и продължи да прибира нещата си.

— Е, щом не искаш да говориш с мен… — каза Джейсън и се обърна да си върви.

— Според всички аз съм по-добър пилот от теб — каза Зейвиър зад гърба му.

Джейсън се обърна и го погледна.

Зейвиър го гледаше гневно, погледът му беше леден.

— Беше очевидно през цялата година. Моята средна скорост е по-добра. Завоите. Надминаването. Моят екип. Във всичко съм по-добър от теб. Точно затова не мога да разбера как ме победи днес! Аз трябваше да участвам в Мастърс.

Джейсън също го гледаше втренчено.

— Зейвиър, знаеш ли защо те победих днес?

— Защо?

— Заради всичко, което каза току-що. Да, ти си по-добър от мен. Може би имаш повече талант от мен. Обаче аз работя по-упорито от теб! Затова спечелих. И затова ти се страхуваше от мен през цялата година. Затова изпрати Дидо да ми отвлича вниманието и да събира информация за мен. Затова, принц Зейвиър, ако някога пак се срещнем на пистата, аз пак ще те победя. Желая ти всичко хубаво.

Обърна се и си тръгна.

Ню Йорк Сити (сряда)

Денят на парада

Летящите платформи с шестнайсетимата пилоти, които щяха да участват в Мастърс, се рееха ниско над Пето авеню.

Целият Ню Йорк се беше изсипал тук, за да ги види. По градските улици се бяха струпали може би десет милиона души и махаха с флагчета. Гирлянди падаха от високите етажи на небостъргачите и се смесваха с несекващия дъжд от конфети.

Джейсън, Сали и Бъг стояха на огромната платформа от папиемаше — изработена с формата и цветовете на «Аргонавт» — и махаха на приветстващите ги тълпи.

На другите платформи имаше познати лица.

Алесандро Ромба.

Ла Бомба Ромба. Настоящият световен шампион и тази година победител в Сидни, Лондон и Италия. Ако тази седмица спечелеше Мастърс, щеше да се превърне в първия състезател, печелил Златния голям шлем — всички четири състезания от Големия шлем през една и съща година.

На друга платформа беше Фабиан.

Злокобният французин, когото Джейсън беше унижил в показното състезание в Италия.

Етиен Труво — не по-малко злият съотборник на Фабиан. Човекът, който толкова безмилостно беше откъснал крилото на Джейсън в Италия.

Двамата пилоти от американските ВВС — Ангъс Карвър и Дуейн Левицки. Тълпата ги посрещаше и изпращаше с шумни викове и ръкопляскания.

В един момент по време на парада погледите на Джейсън и Фабиан се срещнаха.

Французинът му се усмихна, изобрази с ръка пистолет — и усмивката му изчезна, когато дръпна спусъка.

Докато Джеймс и останалите бяха на парада по Пето авеню, «Аргонавт» — малкият храбър «Аргонавт» — беше в бокса на отбор «Ломбарди» на Шесто авеню за основен ремонт.

Умберто Ломбарди не можеше да предостави на Джейсън фабрично нов болид за сериите Мастърс, но както беше направил в Италия, можеше поне малко да обнови «Аргонавт»: нови дюзи за сгъстен въздух, нов заден спойлер и комплекти от най-добрите магнитни двигатели, които можеха да се купят с пари — «Ферари ХП-7».

«Аргонавт» вече не беше смесица от напълно различни части — сега, поне отвътре, представляваше цялост.

Отвън обаче хората на Ломбарди не пипнаха нищо.

Единственото, което Ломбарди ги накара да направят, беше да пребоядисат болида и да го полират. Не в цветовете на отбор «Ломбарди», а в неговите собствени: синьо, сребристо и бяло.

Следобед, когато Джейсън, Бъг и Сали се върнаха от парада и изкараха «Аргонавт» от бокса, той направо блестеше.

И беше готов за състезанията.

Джейсън и неговият отбор не отидоха на никоя от официалните прояви — вечери, спонсорски сбирки, коктейли.

След като в Италия бяха видели колко са кухи, бяха решили да не си губят времето с тях.

Останаха на официалната тренировъчна писта на Лонг Айланд Саунд и изпробваха преработения «Аргонавт» с различни скорости — а привечер се върнаха в къщата на братовчедите на Джеймс в Ню Джърси.

Чейсърови, кланът Макдъф, Ериъл Пайпър и Скот Сиракюз седяха около масата и обсъждаха различни тактики.

— Важното е системата на елиминациите — обясни Сиракюз. — И в четирите състезания се използва едно и също генерално класиране. Както в спортното училище получаваш 10 точки за победа и 1, ако се класираш на 10-о място, а ако не завършиш — нула точки. В края на всяко състезание класиралите се на последните четири места се елиминират. В Състезание 1 се надпреварват 16 състезатели; в Състезание 2 вече са 12; в Състезание 3 — 8, а в последното, Състезание 4, само 4.

— Затова първото състезание е просто — продължи той. — Ако пресечеш финала сред последните четирима, си аут. Ако оцелееш в първото надбягване, елиминирането зависи от точките на всеки в следващите състезания.

— Не забравяйте принципа на Бредбъри — обади се Хенри Чейсър, който както винаги играеше ролята на експерт пред телевизора. И намигна.

— Да, татко — въздъхна Джейсън и поклати глава.

— Вижте! — извика едни от братовчедите му пред телевизора. — Може да се залага на Джейсън!

Всички се обърнаха и загледаха спортните новини, където в момента се съобщаваше за курсовете на залагане за отделните участници в Мастърс. Представител на най-голямата компания за интернет залагания «Интербет» обобщаваше курсовете.

Джейсън беше класиран като аутсайдер, който все пак може да спечели Мастърс — шансовете му бяха определени като 1500 към 1.

Обаче не това изненада Джейсън, а броят различни възможности, които се предоставяха на разпаления комарджия да си профука парите:

— можеше да заложи на Джейсън, че ще оцелее в Състезание 1 (100 към 1)

— че ще стигне до Състезание 4 (575 към 1)

Обаче имаше и по-сложни залагания:

Джейсън да се класира в челната тройка.

Джейсън да се класира в челната петица.

Джейсън да се класира сред първите трима във всяко състезание (разбира се, шансовете в Състезание 1 бяха по-малки, отколкото, да речем, в Състезание 3, след като трябваше да избегне елиминациите, за да се добере до него).

Джейсън да се класира сред първите петима във всяко състезание.

Беше малко объркан от цялата тази работа. Винаги си беше падал по надпреварата, но никога не се беше интересувал от залаганията.

— Хъм, аз не съм много по хазарта — замислено каза Марта Чейсър, — но смятам да заложа някой долар на теб, че ще спечелиш Големия шлем. Тогава ще мога да си купя модерна шевна машина. Да.

Вечерята свърши и Джейсън и Бъг се прибраха в стаята си, за да спят. Искаха да се наспят както трябва преди утрешното състезание.

Обаче, преди да си легне на Джейсън му хрумна нещо и той влезе в интернет, за да го провери… Искаше да разбере какви са били коефициентите за него в Италия.

«Хъм», каза си, вторачен в екрана, преди да спре лаптопа.