Матю Райли Летящ старт - Unknown

— Поразпитах — прошепна Сали, когато забеляза, че гледа към Дидо. — Оказа се, че му е братовчедка. Но не е от кралско потекло. Майка ѝ е сестра на кралицата на Монези. Живее в Италия.

— Да, запознахме се в Италия. Точно преди Италианското бягане. Аз смятах, че е било късмет, случайност, съдба… Но не е било. Било е номер, голяма измама — и аз се оставих да бъда излъган.

Сали го погали по косата.

— Джейсън, ако това ще те накара да се почувстваш по-добре, чуй ме: ако Зейвиър изпрати някой от красивите си италиански братовчеди, аз също ще му издам всичките си тайни.

— Сериозно?

— Абсолютно — ухили се тя. — Но не преди да изсмуча всичките му жизнени сили на тоя жребец! — Изригна в гръмогласен смях, тупна Джейсън по гърба и нареди: — А сега млъквай, яж и се наслади на вечерта, изгряваща звезда такава!

След като сервираха основното ястие, започна раздаването на наградите.

«Острие на скоростта» буквално обра всичко възможно.

Първо място в генералното класиране на училищния шампионат: Зейвиър. За това му поднесоха огромна купа.

Медалът на Международното училище за пилоти за най-добър пилот също беше връчен на него.

Наградата на учителите за най-добър старши техник получи механикът на Черния принц — Оливър Кох. Обаче неговата победа беше с малка разлика, защото победи Сали Макдъф само с два гласа.

Джейсън не спечели нито една награда.

Но въобще не го беше яд.

Беше изкарал една невероятна година в спортното училище, но за него не беше най-важното да печелиш награди, а да набереш точки за договор с професионален отбор. А той вече беше карал за професионален отбор по време на състезанието в Италия.

И ако — защо не — спечелеше Ню Йорк Чалънджър, щеше отново да се състезава в някой от професионалните турнири, защото победителят в Чалънджър автоматично получаваше покана за участие в Ню Йорк Мастърс.

Тук трябва да добавим, че тази вечер беше връчена още една награда, в която Джейсън смяташе, че има някакво участие.

Защото призът за най-добър учител не попадна на масата на Зейвиър Зонора. Беше странен пропуск, защото мнозина бяха готови да припишат успехите на Черния принц на превъзходните уроци на Зороастро.

Обаче също така мнозина от преподавателите в спортното училище още не бяха забравили непочтената постъпка на Барнаби Бейкър по време на Спонсорския турнир — доста си мислеха тайно, че Зороастро е играл някаква роля в нея.

Това беше причината за учител на годината да бъде обявен Скот Сиракюз.

Накрая — и съвсем на място — вечерта завърши с повикването на четиримата състезатели, които щяха да представят спортното училище в Ню Йорк Чалънджър — Зейвиър, Кришна, Ериъл и Джейсън — на сцената, за да бъдат аплодирани от близките си и от всички присъстващи.

След седмица Джейсън отново седеше на един тревист нос и гледаше залеза. До него бяха Сали и Бъг.

Внезапно — руум! — летяща патрулка прелетя над тях и затули гледката.

Отлетя наляво към грандиозната брегова линия на Ню Йорк Сити.

Джейсън се загледа в небостъргачите, в извитите окачени мостове и безбройните светлини на остров Манхатън.

И очите му се присвиха.

Седма частЧалънджър

Ню Йорк Сити, САЩ

През есента Ню Йорк Сити беше възхитителен.

Листа, сякаш покрити с ръжда, бяха посипали Сентръл Парк. Небостъргачът на «Крайслер» блещукаше като диамант. Бруклинският мост се издигаше високо на новите си магнитни пилони. Двете светлинни колони — двата лъча светлина, които се извисяваха от мястото, където някога бяха стояли небостъргачите близнаци на Световния търговски център — пронизваха небето.

С есента пристигаха и отборите от ФЛК. Защото най-големият град в Америка се превръщаше за една седмица в поредица от най-невероятните улични писти на света.

Пето авеню се превръщаше в Главна квартира на състезанията, а широката бяла линия на старт/финала се прекарваше пред главния вход на небостъргача «Емпайър Стейт». Свръхстръмни летящи трибуни се издигаха по протежение на широкия булевард.

Питлейнът с боксовете се намираше на Шесто авеню, успоредно на Пето. Пилотите стигаха до тях, като завиваха при Нюйоркската публична библиотека и поемаха в южна посока зад Емпайър Стейт Билдинг.

През седмицата на серията състезания от турнира Мастърс във въздуха над нюйоркските авенюта и улици се виждаше феномен, характерен само за него: конфети шоу.

Градските каньони от улици се изпълваха с бавно валящи бели хартиени късчета. За да отпразнуват своя спортен карнавал, нюйоркчани хвърляха от прозорците си малки парченца нарязана хартия, като по този начин създаваха удивителен и несекващ дъжд от бели конфети. Улиците трябваше да се чистят всяка вечер, защото нерядко слоят конфети беше шест-седем сантиметра.

Днес беше понеделник — ден на всеобщата подготовка.

Във вторник щеше да се проведе Чалънджър — състезание, което се смяташе от мнозина за парад на най-обещаващите млади пилоти.

В сряда се провеждаше парадът на 16-имата състезатели, класирали се за участие в Мастърс — по Пето авеню пред техните радостни почитатели.

Всичко щеше да започне в четвъртък — по едно състезание на ден в продължение на четири сензационни дни, като броят на състезателите щеше да намалява с по четирима всеки ден. Беше нещо подобно на «последният отпада», но тук правилото важеше през цялата серия състезания — последните четирима състезатели се елиминираха. Докато за четвъртото и последно състезание не останеха само четирима пилоти.

В четвъртък Състезание 1 : суперспринт «Либърти» — бързо състезание на обиколки по улиците на Ню Йорк и къс участък, който минаваше покрай и около Статуята на свободата. На това място пилотите трябваше да вземат най-острия завой в света на спорта — 9 G извивка, известна като Лакътя на статуята. В този прословут завой нерядко ставаха катастрофи.

Петък — Състезание 2 : Манхатънско състезание на вратички — 250 вратички, разположени из лабиринта на нюйоркските улици.

Събота — Състезание 3 : Преследването — масово преследване, в което пилотите въртяха кръгово около остров Манхатън. Основната му характеристика: монтирани на мостовете йонни водопади — великолепни, но смъртоносни завеси от йонизирани частици, които падаха от всеки от многото манхатънски мостове; водопадите нулираха магнитната мощност на всеки болид, който мине през тях. Последният завой във всяка обиколка от това състезание беше Лакътя на статуята; финалът — Бруклинският мост.

След това в неделя беше ред на последното състезание от сериите Мастърс — Състезание 4 : Търсенето — най-дългото състезание от серията. То отвеждаше пилотите от остров Манхатън нагоре по провинциалните магистрали на щата Ню Йорк и през големите подводни кухини на Ниагарския водопад на канадската граница. Там всеки състезател трябваше да грабне своя «трофей», изпратен на място по-рано сутринта, и да го донесе обратно в Ню Йорк Сити. Печелеше състезателят, който пръв пресече финала с трофея си.

Джейсън много обичаше това състезание. От години седеше пред телевизора по цяла седмица заедно с баща си и гледаха всяка минута от сериите Мастърс.

Винаги си беше мечтал да дойде в Ню Йорк и да гледа сериите Мастърс на живо, но пътят беше дълъг, билетите ужасно скъпи и семейството му никога не можа да си го позволи. Най-многото, което можеха да направят, беше да гостуват на братовчедите си в Ню Джърси и да гледат някои от надпреварите отдалече.

Но сега беше тук, в Ню Йорк (макар да беше отседнал при същите братовчеди в Ню Джърси), за да се състезава в Чалънджър — и имаше минимален шанс да участва в Мастърс.

По дяволите, дори да изхвърчеше от Чалънджър, все пак му оставаше възможността да остане за Мастърс турнира и да го гледа на живо!

Това си беше направо фантастика.

Сбъдната мечта.

Състезание «Чалънджър»

Вторник

15 минути до старта

Също като в състезанията в спортното училище, за Чалънджър не се провеждаха квалификации — състезанието осигуряваше равен старт за всички. Колите влизаха в стартовите арки и се приготвяха за състезанието.

Джейсън огледа останалите състезатели: най-добрите от съответните лиги, области и училища.

Маркос Христос от Гърция в колата си, «Ейриън», номер 12, номерирана така в чест на дванайсетте подвига на Херкулес. Христос се беше класирал на първо място в Европейската второстепенна лига — подразделение на Международната професионална серия.

Едуардо — от Централно & Южноамериканско училище за пилоти в Бразилия. Подобно на Зейвиър, той беше спечелил шампионата в своето училище и съответно професионален договор с второстепенния отбор «Кастолди». След като не се ползваше с толкова добро име като Международното училище за пилоти, Централно & Южноамериканско училище за пилоти беше получило само две покани за състезанието «Чалънджър».