Пътеките на мрака - цялата трилогия - Р. Салваторе

Десета глава

Жена

На другата сутрин Мералда предпазливо влезе в кухнята, избягвайки настойчивия поглед на баща си. Вместо това се обърна към майка си, чудейки се дали Дони й бе разказал за случилото се с Джака предишната нощ. Ала Биасте цялата сияеше, очевидно оставена в блажено неведение.

— О, градината! — възкликна тя, грейнала от щастие. — Разкажи ми за градината! Наистина ли е толкова красива, колкото Гърди Харкинс твърди?

Мералда хвърли бърз поглед на баща си и когато го видя да се усмихва, приседна край майка си, вече успокоена.

— Дори повече! — увери я тя, широко усмихната. — Толкова много прекрасни багри, даже и в сумрака преди залез-слънце. А дори и след това, когато изгрее луната, макар и цветовете вече да не сияят така, уханието е все така пленително.

Мералда помълча, после продължи, насилвайки се да звучи весело, когато им съобщава онова, което и тримата очакваха с такова нетърпение:

— Но това далеч не е всичко. Лорд Ферингал ме помоли да стана негова жена.

Биасте изписка от възторг. Тори извика от изненада и без да иска изплю голяма част от храната, която тъкмо беше лапнала. Дони Гандърли доволно плесна по масата.

Биасте, която до миналата седмица едва успяваше да се надигне от леглото, сега се защура насам-натам, като настояваше, че на всяка цена трябва да се облече и да отиде да разкаже новината на всичките си приятелки и най-вече на Гърди Харкинс, която винаги се държеше така, сякаш ги превъзхожда и то само защото от време на време шиеше рокли за лейди Присила.

— А защо снощи си дойде угрижена и разплакана? — поиска да узнае Тори в мига, в който тя и сестра й останаха сами.

— Не се бъркай там, където не ти е работата — скастри я Мералда.

— Ще живееш в замъка и ще пътуваш до Хъндълстоун и Файършиър и дори до Лускан и още толкова много приказни места — не отстъпваше Тори, — ама вчера плачеше. Чух те.

С насълзени очи Мералда хвърли ядосан поглед на сестра си и се зае с ежедневната си работа.

— Заради Джака е — не спираше Тори, а по лицето й плъзна широка усмивка. — Все още мислиш за него.

Мералда, която тъкмо оправяше възглавницата си, я притисна до себе си за миг (жест, който красноречиво говореше, че предположението на сестра й е правилно), после рязко се обърна и уцели Тори с нея. След това се хвърли отгоре й и я събори върху малкото легло.

— Кажи, че съм господарка! — заповяда по-голямото момиче.

— Може и да станеш! — закачи я Тори, което накара сестра й да започне да я гъделичка още по-настървено и тя набързо се предаде.

Когато няколко минути по-късно смехът й се поуталожи, а Мералда отново се зае да оправя леглото, Тори се върна към своето:

— Но ти си тъжна — настоя тя. — Заради Джака.

— Снощи го видях — призна Мералда. — На връщане от замъка. Поболял се е от мисълта, че съм с лорд Ферингал.

Тори зяпна и се приближи още мъничко до сестра, готова да попие всяка нейна дума.

— Целуна ме.

— По-хубаво ли беше, отколкото с лорд Ферингал?

Мералда въздъхна и кимна, притворила очи, потънала в спомена за краткия миг на нежност, който двамата с Джака бяха споделили предишната вечер.

— О, Мералда, какво ще правиш? — попита Тори с широко отворени очи.

— Джака иска да избягаме заедно.

Тори ахна и прегърна възглавницата си:

— Ще го сториш ли?

Мералда се изправи и се усмихна храбро:

— Мястото ми е при лорд Ферингал — обясни тя.

— Но Джака…

— Джака не може да помогне нито на мама, нито на вас с татко. Сърцето си можеш да подариш, комуто поискаш, но живота си трябва да дадеш на онзи, който е най-добър за теб и за хората, които обичаш.

Тори понечи да каже още нещо, ала в този миг баща им се показа на вратата.

— Имате работа — напомни им той, а погледът, който отправи към по-голямата си дъщеря, както и лекото, одобрително кимване, красноречиво говореха, че е чул разговора им.

През целия ден Мералда ходеше като насън, опитвайки да се примири с отговорността, с която се беше нагърбила. Съвсем искрено й се щеше да стори онова, което бе добро за цялото й семейство, ала в същото време не можеше да се преструва, че не усеща накъде я тегли сърцето, не можеше да отрече, че най-голямото й желание бе да познае любовта за първи път в обятията на онзи, когото обичаше.

Превит над една от нивите високо в планината, Дони се терзаеше също толкова жестоко. Тази сутрин беше видял Джака Скъли и двамата си бяха разменили бърз поглед (едноок, от страна на младежа, тъй като другото му око беше подпухнало и затворено). Колкото и да му се искаше да удуши Джака, задето излага на опасност бъдещето на семейството му, дълбоко в себе си Дони го разбираше, тъй като още помнеше каква е любовта на тези години и собствените му спомени го изпълваха с угризения, колчем зърнеше насиненото лице на младия мъж. Нещо много по-силно от чувството за отговорност бе тласнало Джака и Мералда един към друг предната нощ и Дони настоятелно си повтаряше, че не бива да се сърди нито на дъщеря си, нито на младежа, чието единствено престъпление, доколкото той знаеше, бе любовта му към Мералда.

Къщата бе съвършено спокойна, притихнала в сумрачната прегръдка на нощта, и на Мералда й се струваше, че всяко нейно движение отеква в тишината десетократно по-силно. Семейството си бе легнало рано, изнурено от дългия ден, изпълнен с тежък труд. Умората обаче бе примесена и с вълнение, заради поредната покана от замъка (този път за вечеря след три дни), придружена от най-прекрасната копринена рокля, която Биасте и момичетата бяха виждали някога. Сега Мералда се опитваше да я облече колкото се може по-тихо, ала великолепната зелена материя не искаше да се подчини и шумолеше издайнически.

— Какво правиш? — разнесе се сънливият глас на Тори.

— Штт! — прошепна сестра й и коленичи край леглото й, така че момичето да може да я чуе. — Заспивай и недей да приказваш много-много.

— Отиваш при Джака! — възкликна Тори и Мералда уплашено затисна устата й с ръка.

— Не говори глупости! Просто исках да я пробвам.

— Не е вярно! — напълно разбудена, Тори се изправи в леглото си. — Отиваш при Джака. Кажи ми истината, иначе ще те издам на татко.