Матю Райли Летящ старт - Unknown

— Мисля, че трябва да го дадем на някой от официалните лица — каза Джейсън, докато го взимаше от ръцете ѝ.

И когато влязоха в бокса, го предаде на официалното лице, което щеше да закара трофеите на четиримата състезатели до най-далечната точка от трасето на Търсенето.

«Аргонавт» стоеше в своя бокс — блестящ, лъскав, в очакване. Сякаш малката синьо-бяла и сребриста кола беше жива, пълна с енергия, готова да тръгне, а в момента дори като че ли потропваше с копита в очакване на днешното предизвикателство.

Джейсън огледа болида си с гордост и си помисли за всичко, което бяха преживели заедно — от Регионалните шампионати в блатата на Карпентерия до епичните усилия в спортното училище: тежките турнири, изправянето срещу ледените Сцила и Харибда. И подвизите им тук, в Ню Йорк.

Потупа лявото крило на «Аргонавт».

— Е, аргонавте, ето ни отново на старт. Още едно състезание. Само още едно — това е единственото, което искам от теб.

Така и не видя взривното устройство — беше с размерите на главичката на карфица — закачено за задния спойлер на обичния му «Аргонавт».

Беше поставено там през нощта… от ръка с ловки пръсти… ръка, която беше платила на един от охранителите, за да получи достъп до боксовете… ръка, която преди време беше монтирала подобно устройство на един друг «Аргонавт».

Ню Йорк Сити, САЩ (неделя)

Състезание 4: Търсенето

Участък: Навън

Четирите болида стояха на Пето авеню — всички насочени на север.

Алесандро Ромба в своя сребристочерен «Локхийд-Мартин».

Фабиан и Труво в своите пурпурнозлатисти рена.

И Джейсън в «Аргонавт».

Нещата се свеждаха до това.

Четирима съперници.

Всички в рамките на четири точки разлика.

Ромба, Труво и Джейсън трябваше да спечелят Състезание 4 — и да се надяват, че някои други класирания ще са в тяхна полза — за да могат да спечелят Мастърс.

Обаче Фабиан, който имаше три точки повече от най-близкия си съперник, можеше да си позволи да се класира втори, да събере 8 точки и пак да спечели титлата.

Трасето за Търсенето беше дълго и тежко — отвеждаше състезателите през целия щат Ню Йорк чак до Ниагарския водопад на американо-канадската граница. Там състезателите трябваше да вземат трофеите си от платформа, окачена високо над водата, и да поемат по обратния път към Манхатън.

Пътят и в двете посоки беше изключително труден, но същевременно удивително красив, макар и по необикновен начин.

Защото основната характеристика на трасето беше подземна магистрала, известна като Безкрайния тунел. Преди изобретяването на летящите коли американското правителство беше започнало да строи супермагистрала от канадската граница чак до Флорида — Супермагистрала II.

По това време обаче се бяха появили магнитните коли и проектът беше изоставен. Довършен беше само участъкът през щата Ню Йорк, при това само грубото строителство.

И така се бе получила мрежа от грубо изсечени осмостенни тунели, които минаваха през най-различни места — стари рудници, пещери, подземни реки и водопади. Строителството на магистралата беше причина за откриването на сега прочутите Пещери близнаци — най-големите подземни кухини на света.

Разбира се, сега Безкрайният тунел беше оборудван с множество малки йонни водопади, които намаляваха ширината на тунелите наполовина. Плюс множество еднолентови мостове над подземните проломи и реки, както и много кръстовища, водещи в задънени тунели; навигаторите бяха снабдени с карти и затова тяхната роля в състезанието беше решаваща.

Джейсън седеше зад волана и оглеждаше каньона от небостъргачи и трибуни, в който се беше превърнало Пето авеню.

— Но никога на колене — каза високо.

— Какво каза? — попита Бъг.

— Нищо, брат ми. Нищо.

Тълпата шумеше и обсъждаше дали Алесандро Ромба ще спечели това състезание и ще вземе Големия шлем? Или пък двамата французи? А може би младият Джейсън?

Родителите на Джейсън гледаха от трибуната най-близо до старт/финала. До тях седяха Умберто Ломбарди, Скот Сиракюз, кланът Макдъф и Ериъл Пайпър. Хенри Чейсър буквално не го сдържаше на място от вълнение.

Силен електронен звук предупреди всички, че стартовите светофари ще светнат след три секунди.

Червена светлина…

Жълта светлина…

Зелена светлина…

Старт!

Светът се размаза.

Свръхбързина. «Аргонавт» летеше на границата на възможностите си.

Небостъргачите се смениха с мостове, след това с къщи, накрая с магистрала, когато състезателите се стрелнаха по междущатската 87, цепейки на север, където всяко свободно парче земя беше пълно със зрители.

Малко по-късно пейзажът премина в гористи хълмове, реки, мостове и много скоро се показа планината Кетскил. Джейсън знаеше, че в нейното подножие чака входът към прочутия и страховит Безкраен тунел.

Ромба летеше начело, а Джейсън и двете рена се бореха и гонеха 2-рото място, като час по час се задминаваха. През цялото време двамата френски пилоти прекарваха заострените си стабилизатори опасно близо до крилете на «Аргонавт».

А после Джейсън видя входа към тунела.

Беше висока арка от сив бетон, непоклатима като пъкъла, и зад нея зееше черната паст на тунела. Входът беше обграден от ръкопляскащи зрители.

Рууум!

Джейсън влетя в мрака.

Сводести подпорни колони прелитаха над главата му — смайващо свръхповторение на една и съща форма. Всъщност не бяха колони, а по-скоро «ребра» — ребрата на осмостенния тунел.

Четирите коли с рев се носеха по тунела, накланяха се, за да следват извивките на трасето, и се изправяха, за да поемат по правите.

Ромба — Джейсън — Фабиан — Труво.

На определени места йонни водопади преполовяваха ширината на тунела и болидите трябваше да се престрояват в индийска нишка, за да могат да минат покрай бляскавите златисти пердета. Понякога трябваше да се стрелват наляво или надясно, когато изскачаше втори или трети йонен водопад — точно зад предишния, но от другата страна на прохода.

Джейсън изскочи на дълъг естествен мост, който се простираше над подземен пролом. Бездънен мрак се простираше от двете страни на моста. Обаче, преди да може да огледа този удивителен пейзаж, Джейсън отново се гмурна в клаустрофобичното пространство на тунела.

В системата от тунели започнаха да се появяват кръстовища.

На първо време всички просто следваха Алесандро Ромба — доверяваха се на уменията на неговия навигатор да разчита карти. В един момент обаче Ромба се откъсна от тях и изведнъж Бъг трябваше да насочва «Аргонавт».

Но не за дълго.

Фабиан, който много искаше да остане на втора позиция и да спечели състезанието, започна с помощта на Труво да притеснява Джейсън.

«Аргонавт» взе с висока скорост един завой, избегна поредния йонен водопад и се стрелна в една невероятно огромна пещера. Беше първата от Пещерите близнаци, известна като Малката пещера.

Удивителни водопади скачаха от пукнатини в стените на огромната пещера и политаха 200 метра надолу, преди да изчезнат в мрака. Подземни летящи трибуни, пълни със зрители, висяха покрай стените на пещерата. Виковете на публиката кънтяха под свода.

Широк мост се виеше около скалните водопади, като на някои места дори се гмурваше във водните струи.

Летящите над моста коли изглеждаха като джуджета в сравнение с гигантската пещера и подземните водопади.

Тъкмо на това място двете рена се опитаха да видят сметката на Джейсън. Виещият се мост беше достатъчно широк за трите коли, но в края се стесняваше в тунел с две ленти.

Двете рена заплашително застанаха от двете страни на «Аргонавт». Джейсън се стрелна наляво, после надясно. Отляво беше Фабиан, а отдясно Труво — и двамата толкова близо, че можеше да ги докосне.

Сандвич «Рено».

— О, не… — извика Джейсън.

Рената го бяха вкарали в позицията, която искаха — с помощта на техника, използвана вече много пъти за елиминиране на противниците им. Сега на Фабиан му оставаше само да бутне Джейсън върху заострените стабилизатори на предното крило на Труво.

Фабиан започна да притиска Джейсън надясно…

… към проблясващото предно крило на Труво.

Джейсън обаче изблъска Фабиан обратно — докато нервно поглеждаше бързо приближаващия вход на тунела.

В този момент Труво също се долепи до него — приближи страховитото си сребристо предно крило на сантиметри от «Аргонавт».

Джейсън завъртя глава надясно и наляво. Нямаше къде да избяга. Притискаха го върху остриетата на Труво и не можеше да направи нищо.

След секунда щяха да му видят сметката…

След секунда…

Фабиан нанесе последния удар.

Видя му сметката.

Състезание 4: Търсенето

Участък: Безкрайния тунел (навън)

Но когато Фабиан нанесе убийствения удар, Джейсън направи нещо абсолютно неочаквано. Натисна спирачките.