Пътеките на мрака - цялата трилогия - Р. Салваторе

Епилог

Морик огледа за последен път дегизировката на приятеля си и въздъхна безпомощно. Не можеше да направи кой знае какво, за да промени вида на един двуметров, сто и четирийсеткилограмов рус варварин.

Уолфгар беше гладко обръснат (за първи път от завръщането си от Бездната), а Морик го бе научил как да върви така, че да изглежда по-нисък, с по превит гръб и присвити ръце, така че те да не му стигат чак до коленете. Пак Морик му бе намерил чифт кафяви, свещенически одежди с надиплена яка, та Уолфгар да може да свие глава в раменете си, без това да бие на очи.

Въпреки това Разбойника не бе доволен от крайния резултат, не и когато от него зависеше толкова много.

— Защо не изчакаш отвън — предложи той, сигурно за десети път, откакто Уолфгар му бе съобщил какво възнамерява да прави.

— Не — отвърна варваринът. — Те няма да дойдат заради теб. Това е нещо, което трябва да сторя сам.

— Да убиеш и двама ни? — язвително подхвърли Морик, но Уолфгар не му обърна внимание.

— Да вървим — подкани го той, а когато приятелят му понечи да възрази, затисна устата му с ръка и го завъртя с лице към градската порта, която се издигаше в далечината.

С една последна въздишка и примирено поклащане на глава Морик пое към Лускан. За огромно облекчение и на двамата (последното, което Уолфгар искаше, бе да го разкрият, докато детето е у него), никой не ги разпозна и те влязоха в града, където пролетните празненства бяха в разгара си.

Нарочно бяха дошли едва привечер и още щом оставиха градската стена зад гърба си, Уолфгар се насочи към Улицата на полумесеца. В „Кривата сабя“ все още нямаше почти никого и той отиде на бара, край който вече се беше разположил Йоси Локвата.

— Какво ще пиете? — попита Арумн Гардпек, ала миг по-късно думите заседнаха в гърлото му, а очите му се разшириха от смайване. — Уолфгар!

Разнесе се силно дрънчене, сякаш някой бе изпуснал тежък поднос и когато се обърна, варваринът видя Дели Кърти да се взира изумено в него. Йоси Локвата изпищя и направи крачка назад.

— Добра среща, Арумн — поздрави Уолфгар. — Ще пия само вода.

— Какво правиш тук? — в гласа на кръчмаря имаше страх и неприкрито подозрение.

Йоси скочи от стола си и тръгна към вратата, ала варваринът го улови за ръката и го задържа.

— Дойдох, за да се извиня — обясни той. — И на теб, и на Йоси.

— Ти се опита да ме убиеш! — Йоси замалко не се задави от възмущение.

— Бях обезумял от гняв, а навярно и от пиене.

— А той ти взе чука — напомни Арумн.

— Воден от разбираем страх, че ще го използвам срещу теб — отвърна варваринът. — Постъпи като истински приятел, нещо, което не може да се каже за мен.

Арумн поклати глава, без да може да повярва на ушите си. Уолфгар пусна Йоси, но той не се опита да избяга, просто си стоеше там, напълно слисан.

— Ти ме прие в дома си — продължи исполинът. — Даде ми подслон, храна и най-вече — приятелство, и то, точно когато имах най-голяма нужда от тях — обърна се Уолфгар към ханджията. — А аз ти се отплатих с лошо, проявих черна неблагодарност и сега мога само да се надявам, че ще успееш да ми простиш.

— Да не искаш отново да заживееш тук?

Уолфгар се усмихна широко и поклати глава:

— Дори с присъствието си тук се излагам на смъртна опасност. Няма да остана, но трябваше да дойда, за да ви се извиня — на вас с Йоси и най-вече на теб, Дели — добави той, обръщайки се към младата жена.

Тя пребледня, когато го видя да пристъпва към нея, без сама да знае как да реагира на неочакваната му поява и на топлите му думи.

— Искрено съжалявам за цялата болка, която ти причиних, Дели — рече той. — Ти беше най-добрата приятелка, за която един мъж би могъл да мечтае.

И като видя помръкналото й лице, побърза да се поправи:

— Нещо повече от приятелка.

Дели сведе поглед към малкото вързопче в ръцете му:

— Имаш дете — отбеляза тя, а гласът й трепереше от едва сдържана емоция.

— Мое по стечение на обстоятелствата, а не заради кръвта във вените му — обясни Уолфгар и й подаде момиченцето.

Дели пое детето от ръцете му и се усмихна нежно. То се заигра с пръста й и весело се разсмя.

— Иска ми се да можеше да останеш — рече Арумн и говореше искрено, макар че очите на Йоси подозрително се разшириха при тези думи.

— Няма как — отвърна Уолфгар и като се усмихна на Дели, взе детето от ръцете й, а нея целуна по челото. — Моля се да откриеш щастието, което заслужаваш, Дели Кърти.

После се обърна към Арумн и Йоси и като им кимна, се отправи към вратата.

Дели също погледна към Арумн, човека, превърнал се в неин втори баща. Двамата се разбраха без думи и тя изтича след Уолфгар.

— Вземи ме със себе си — помоли тя, а в очите й, за първи път от много време насам, заблестя надежда.

Уолфгар я изгледа учудено:

— Не се върнах, за да те спася — обясни той меко.

— Да ме спасиш? — повтори тя. — Че аз нямам нужда да ме спасяваш, много ти благодаря. Виж, ти май ще имаш нужда от помощ. Бива ме с малчуганите (половината си живот прекарах в грижи за братята и сестрите си), а и тук започва сериозно да ми писва.

— Все още не знам накъде ще поема — опита се да я разубеди Уолфгар.

— Където и да е, няма да е кой знае колко опасно. Заради малката, имам предвид.

— Може би към Града на бездънните води.

— Винаги съм искала да го видя! — усмихна се Дели, разбрала от думите на варварина, че той започва сериозно да обмисля предложението й.

Уолфгар погледна към Арумн и ханджията кимна, въпреки че очите му, това Уолфгар виждаше дори от толкова далече, бяха влажни.

— Никога вече няма да я нараня — обеща исполинът.

— Ако го сториш, ще те намеря и ще те убия — изръмжа Йоси.

Арумн и Уолфгар го изгледаха. В очите на кръчмаря имаше неприкрито съмнение, докато варваринът трябваше да положи немалко усилие да запази сериозното си изражение.

— Знам го, Йоси Локвата — отвърна той, без следа от сарказъм в гласа. — И за нищо на света не искам да си навличам гнева ти.