Матю Райли Летящ старт - Unknown

— Да.

Хенри Чейсър се усмихна тайнствено.

— Джейсън, гарантирам ти, че ако почнеш да учиш колкото може по-здраво, той ще започне да се отнася по различен начин към теб.

Джейсън въздъхна и наведе глава.

Баща му го потупа по рамото.

— Няма нищо, сине. Ти си само на 14. Все някога ще научиш тези неща. А сега има по-важни задачи. Разкажи ми отново за това състезание в четвъртък, което трябва да спечелиш на всяка цена.

За съжаление следобедът свърши и когато взе да се свечерява, семейство Чейсър си събра нещата и поеха обратно към спортното училище.

По обратния път — Бъг беше почти заспал — Джейсън седеше и зяпаше бездейно прелитащия покрай прозорците на колата пейзаж.

Заради това се сепна, когато Хенри Чейсър внезапно отби, за да помогне на един моторист.

Джейсън гледаше как баща му, осветен от светлината на фаровете, застава до младия мъж, който бе клекнал до мотоциклета си.

Не можеше да види лицето на мъжа, но забеляза, че летящият му мотоциклет «Кавазаки ХТ-700» е изцяло покрит с някаква странна сива пудра.

— Ей, приятел, имаш ли нужда от помощ? — попита Хенри Чейсър. — А ако искаш, мога и да те откарам?

Мотоциклетистът махна с ръка в знак на отказ. Коженият му екип също беше покрит с тази сива прах.

— Не. Току-що го оправих — обясни мотористът. — В магнитните прекъсвачи беше влязъл прах.

Младият мъж наистина беше отстранил повредата, защото моторът му заработи и той го обкрачи, взе каската си и вдигна ръце да си я сложи.

В този миг Джейсън зърна лицето му.

След миг летящият мотоциклет изчезна в мрака, а Хенри Чейсър вдигна рамене и се върна в колата.

Джейсън седеше замръзнал на мястото си.

Беше познал моториста.

Върнолд Смайт, служителят в училищния отдел за части и оборудване.

— Сигурно ще е трудно състезание — отбеляза Хенри Чейсър, след като остави Джейсън и Бъг пред спортното училище.

Двамата с Марта щяха да се настанят в парка с каравани и да останат няколко дни, за да могат да гледат голямото състезание в четвъртък.

Хенри продължи:

— Осем часа означават много питстопове — твоята старша механичка я чака дълъг ден. Стой настрана от тези «дяволски фенери». Ако минеш над някой от тях, със състезанието ти е свършено. Внимавай някой от другите пилоти да не те блъсне върху тях. О, и още нещо, Джейсън…

— Да?

— Никога не забравяй принципа на Бредбъри.

— Да, татко. — Джейсън въздъхна. Баща му винаги го казваше. Това беше приносът на Хенри Чейсър към спорта: принципът на Бредбъри. — А какво ти е мнението за «срязването на тока»?

— Не бих го направил — отговори Хенри. — Професионалистите рядко го правят в Италианското бягане, и има защо. Прилича на Венерински капан: отвън изглежда красив, но паднеш ли му — ще те изяде. Или ще те забави, а може и направо да отпаднеш от състезанието.

— Точно това каза и господин Сиракюз — призна Джейсън.

— Скот Сиракюз е казал същото? — попита Хенри. — О! Разбира се… — И се изкиска.

— Какво? — полюбопитства Джейсън.

Хенри Чейсър се усмихна.

— В Италианското бягане Скот Сиракюз веднъж се опита да среже тока. Това беше последното му състезание на Ботуша: няколко надпревари по-късно дойде тежката катастрофа в Ню Йорк, която сложи край на кариерата му. Тогава, в Италия, Скот беше много назад от основната група, заради сблъскване с друга кола, затова реши да среже тока. Когато срежеш тока в Италия, можеш да спечелиш до четири минути преднина пред останалите. Ако успееше, щеше да се върне в борбата за първите места.

— И какво стана? — попита нетърпеливо Джейсън.

— Два часа по-късно състезанието завърши, а той още не беше излязъл от лабиринта. Излезе чак четири часа след края, и то от мястото, където беше влязъл. Не беше успял да намери правилния път. Когато пресече финала във Венеция, вече разглобяваха трибуните! Не е чудно, че е против срязването на тока.

— Даа — проточи Джейсън, — хич не е за чудене.

Обиколки: 11 (от 20)

Продължителност: 4 часа и 24 мин.

Състезание 25 с лекота спечели титлата най-оспорваното състезание досега.

Никой не отстъпваше и сантиметър.

Онези пилоти, които още не се бяха класирали за Спонсорския турнир, даваха всичко за победата. А онези, които се бяха класирали, се състезаваха не по-малко яростно, защото знаеха много добре, че ако един от тях спечели, това означава по-малко конкуренция в неделя.

Енергията на състезанието беше направо яростна.

В Обиколка 11 Джейсън още участваше.

След като на косъм избягна сблъсъка между три коли в Обиколка 2, той не изоставаше от рано поелите водачеството Зейвиър, Варишна Кришна (талантлив млад пилот от Индия) и Айзая Уошингтън и сега, след повече от четири часа състезание, се намираше на доброто 4-то място в класирането.

Размагнетизиращите ивици предизвикваха хаос — ако вземеш по-широк завой, се озоваваш върху някоя и магнитните двигатели се изтощават пред очите ти.

Причина за голямата катастрофа в Обиколка 2 отново бяха «дяволските фенери» и неколцина от състезателите отпаднаха.

Вината беше на Барнаби Бейкър.

Беше се плъзнал над размагнетизиращата ивица, докато се опитваше да вземе острия завой близо до боксовете. Беше останал над размагнетизиращите лампи повече от пет секунди — това беше достатъчно и шестте му магнитни диска да паднат. Изгубил контрол над колата, той се плъзна обратно на пистата, като забърса още двама състезатели, между които и Ериъл Пайпър, и сложи край на участието им.

Ериъл беше адски ядосана.

Джейсън чувстваше, че се справя много добре с дяволските фенери — не чак съвършено, но много добре. Във всяка обиколка се плъзгаше за малко над няколко от ивиците и губеше мощност. Обаче ако се съдеше от съвпадението на плановете за отбиване в питстоповете, никой от останалите състезатели не се справяше по-добре.

А най-важното беше, че никой от участниците в ендурото не се беше опитал да се възползва от прекия път.

Водачите завършиха Обиколка 11 и групово се отправиха към боксовете. Джейсън също.

Плъзна се в своя питстоп и Тарантула започна да се спуска върху «Аргонавт»: стискаше в ръцете си магнитни дискове и маркучи за охладителна течност.

Задъханият Джейсън отпи няколко глътки енергийна напитка. Досега отбиванията в боксовете бяха минавали добре. Магнитните им дискове и компютърните системи изглеждаха наред…

Изведнъж Тарантула замръзна.

— Неее! — изрева Джейсън.

Сали Макдъф се хвърли към конзолата на сервизния робот, затрака по клавиатурата и изкрещя:

— Системата отново заби! По дяволите! Трябва да рестартирам.

Пръстите ѝ бягаха шеметно по клавиатурата.

Джейсън рязко се извърна…

… и видя как първо Кришна, след това Уошингтън и накрая Зейвиър излитат от питовете един след друг и отново се включват в състезанието.

— Хайде, Сали, хайде!

— Още секунда! — извика тя. — Още само секунда…

— По дяволите!

Секундите отлитаха — и всяка забиваше по пирон в ковчега на Джейсън.

10 секунди…

15…

20…

— Готово! — изликува Сали.

Тарантула завърши работата си и се вдигна нагоре под тавана на бокса, а Сали се провикна истерично:

— Давай, давай!

Джейсън натисна педала до ламарината и «Аргонавт» с рев се върна на трасето…

… където беше посрещнат от изненадваща гледка.

Веднага след изхода от боксовете Джейсън видя Кола №1 — черният «Локхийд» на принц Зейвиър, «Острие на скоростта», се беше завъртял в центъра на пистата. Зейвиър размахваше юмруци към една оранжева кола, която се беше блъснала в близките дървета.

Джейсън веднага разбра какво се е случило.

Докато Зейвиър бе излизал от питлейна, злополучният пилот на оранжевия болид — вечният последен Брент Хърст — се бе носил насам без ни най-малка представа, че Зейвиър излиза от боксовете. В резултат се бяха разминали на косъм. «Острие на скоростта» се беше завъртял, а Хърст беше пропуснал следващия завой, минал беше над дяволските фенери и се бе плъзнал безконтролно към дърветата.

Зейвиър успя да даде газ и двамата с Джейсън се върнаха в играта почти едновременно. Изоставаха с 20 секунди от водачите, като «Острие на скоростта» изпреварваше «Аргонавт» със съвсем малко.

Колкото и да се опитваше, през следващите три обиколки, Джейсън не успя да стопи преднината на водачите.

Последва още едно отбиване в боксовете, но след като повече или по-малко всички спираха по едно и също време, разликата във времето на двамата водачи — Кришна и Уошингтън — и останалите от групата, водени от Джейсън и Зейвиър, си остана непроменена — 20 секунди.

Едва след като завърши Обиколка 14, Джейсън получи просветление.

Обиколките бяха на път да свършат!

Оставаха още шест, повечето състезатели планираха още един питстоп, а той въобще не наваксваше.